Андре Манукян далеч не е безродник, нищо че така кръщава последния си албум и заглавната му песен.
Пианото не е единственият му инструмент. Композитор на джаз-пиеси, водещ на предавания за тайния живот на песните, основател и вдъхновител на джаз-фестивала в подножието на Монблан. Всичко това е Андре Манукян.
Филмирането на музика не е лесно. А задържането на дъха заради гледката е по-скоро рядкост. Е, с помощта на АРТЕ имаме поне за година време тази възможност. Дава ни я Андре с десетото издание на Космо джаз над Шамони. Как да откъснеш очи от шестимата танцьори, провесени на язовирната стена в хореография, озаглавена „Летящи суфи“.
Ерел Бесон напълно се слива с разредената и прозрачна въздушна среда с триото Гардел. Ерик Трюфа започва импровизацията си с алпийски рог в компанията на още двама свои сънародници, които за пръв път открих преди две десетилетия недалеч от там, на фестивала в Гренобъл в рамките на специалния проект “Le passage des Alpes”.
Не по-малко впечатляващи бяха други стари приятели, Давид Пеня Дорантес и Рено Гарсия-Фонс, посрещащи спуснатия с хеликоптер роял – ето импровизацията им. Откъсите от концертите са достатъчни, за да усетите истинското значение на прилагателното „алпийски“.
Колкото до „хималайски“ – то си е от 1996 само наше:
Височината, на която свирят Теодосий, Ники, Марина и Дари в „Концерт на покрива на света“ е двойна на тази в Алпите.
