Не мога и не искам да повярвам. Първият Голям, с когото съдбата ме срещна, вече ни чака във вечността. Tам, където винаги ни е водила музиката му. И въпросът, който неспирно не му даваше покой: “Как да свиря по-добре?“
В Монтрьо имах привилегията да филтрирам желаещите да влязат в гримьорната му. Спрях новия китарист на Пърпъл, но му взех автограф и Пако много се смя.
„Дуенде″ посвещава цялата си днешна програма на Пако, напуснал ни на 66… По две негови изпълнения в началото на всеки час, както и целият час от 8 до 9 вечерта за теб, Пако!