Може би в някакъв момент във втората половина на миналия век заглавието на Бертолучи би могло да е и актуално.
Не и днес – нито в Париж, нито в София. Поредният София танго фестивал с гостите му – финалисти от Световното по Аржентинско танго, са само едно от доказателствата. И Вероника, и Алехандро за пръв път танцуваха в… радио студио. Говорихме си и за мястото на новите технологии и социалните мрежи за възраждането на интереса към танца, в който тялото говори на един език с душата.
Интересно – на аржентински Дуенде е с по-различно значение от испански. А за връзката на тангото с джаза чрез импровизационния характер и на двете вселени – един примерен плейлист.
