Фразата не е на Алиенде, нито песента е на Виктор Хара. Но смисълът на свободата и единството (понякога – на противоположностите) е есенцията на джаза. Затова версиите на италианското дуо Паоло Фрезу (тромпет, флюгелхорн) – Даниеле ди Бонавентура (акордеон), включени в най-новия им албум In Maggiore, са поредният полет на въображението с безкрайни дестинации – от бретонска приспивна (Ton Kozh), през уругвайска карнавална мурга (Se va la murga) и чилийска протестна (Te recuerdo Amanda, този път наистина на Хара) до Kyrie Eleison на Бонавентура.
Джазът по дефиниция е музика на протеста, но най-вече е алтернатива на стандартните възприятия на нещата и т.н. „масов вкус“. Няма да се впускаме в различните пиано-версии на El pueblo unido jamás será vencido, нито на превъплъщенията на парчето от гении като Ману Чао и Тивъри Корпорейшън, нито ще припомняме джаз-ангажирани и програмни албуми на Мингъс против сегрегацията в САЩ или антивоенните творби на Карла Блей Либерейшън Оркестра с Чарли Хейдън.
Достатъчно е да споменем, че това е поредният опус за минималистите от ЕСМ и колаборация, оставяща встрани досегашната доминираща за дуото средиземноморска тематика.
Атмосферата напомня залези по Майлс и вълнения по Пиацола без да се стреми да бъде илюстративна, а още по-малко наративна. И колкото уж да ни унася, оставаме нащрек при всеки опит да бъдем разединени от себе си.
Оригиналният диск е при официалните представители на лейбъла.