Медицината и бръснарството имат общ произход, става ясно след разходка из музея на красотата Wella в германския град Дармщат. Този любопитен музей е част от Иновативния център на достолепната (над 130-годишна) козметична компания, където хипермодерните фирмени лаборатории си съжителстват кротко с над 300 уникални исторически експонати, селектирани внимателно и „приютени” в специално построени за целта помещения. Така някак неусетно, като с машина на времето, посетителят се пренася ту назад към миналото, ту напред в бъдещето на красотата.
Всеки предмет от колекцията на Wella е любопитно свидетелство за древната културна история на грижите за външния вид, за развитието на бръснарството и фризьорството, на парфюмерията и декоративната козметика. Най-ценният екземпляр в изложбата е
несесерът на Наполеоновата Жозефина
с тоалетните принадлежности на френската императрица, датиращи от 1795 г. Гостите могат да видят още игли за коса от времето на Древен Египет и Елада, гребени от Средновековието, шишенца с помади от Ренесанса, напудрени перуки от епохата на Луи XIV, инструменти за вадене на зъби, напомнящи атрибути на инквизицията – като първия сешоар, който е работел на принципа на изгаряне на денатуриран спирт (нещо като да си сложиш буквално главата във фурната).
Но да се върнем към бръсненето. То поначало е било болезнен и опасен процес, станал по-поносим от средата на XVI век, когато започва да се нанася сапунена пяна преди отстраняването на брадата. Затова в началото бръснарите в обществените бани били едновременно и хирурзи – те лекували рани, отговаряли за кръвотеченията и кръвопускането, за изваждането на развалените зъби, но лека-полека – с развитието на медицината – били разтоварени от хирургическите си функции.
Фризьорите пък отначало само изработвали пищни перуки в стил барок и рококо. Едва после почнали да подстригват и бръснат клиентите си по домовете. Чак в края на XIX век се появили и първите фризьорски салони – при това предназначени само за мъже.
В един от кътовете на музея Wella виждам как точно е изглеждала някогашната западноевропейска бръснарница – личните принадлежности за бръснене на всеки от клиентите се пазят надлежно в отделни чекмедженца, а седалката на специалния стол е пригодена да се обръща. Причината е, че изчакващият реда си клиент за нищо на света
не искал да сяда в стола, затоплен от своя предшественик
Други любопитни детайли: гребенът някога е бил по-скоро средство за пощене и отстраняване на мръсотията; ароматичните вещества в древността били изгаряни в знак на почит към боговете. А в средните векове с парфюм прикривали обичайната за тая епоха смрад (от края на XV век нататък на къпането не се гледало с добро око – заради страха от заразни болести и табутата върху голотата).
През XVIII век гримът бил много модерен, но изключително вреден, защото сред съставките му влизали отровни вещества като олово, бисмут, никел и дори живак. Продуктите за разкрасяване се приготвяли в домашни условия и чак през XX век започва професионалното производство на козметика. А първият електрически сешоар се появява на пазара през 1910 г.
Здравата и красива коса е била винаги най-привлекателното и естествено украшение на жените. И понеже Wella e съучастник от над столетие в този процес на разкрасяване, в музея на красотата по право присъстват няколко от патентите на компанията. Тя е основана през 1880 г. от предприемчивия фризьор Франц Щрьоер, който изработвал перуки, изкуствени плитки и кичури коса. През 1900 г. Щрьоер прави революционно откритие – водоусточивия изкуствен тюл Tullemoid, който предпазва перуките от разместване. Този сензационен аксесоар е и първият хитов продукт на Wella.
По-нататък в славната история от иновации, въведени от семейство Щрьоер и Wella, откриваме първата маша за масово производство – през 1927 г., след залеза на перуките и нахлуването на късата прическа „боб”. След Голямата депресия през 30-те години на мода идват къдриците, а заедно с тях се утвърждават първата полу-портативна маша Wella “Junior” и прочутата каска-сешоар. През 50-те животът става по-цветен, а подхранващата крем-боя „Koleston” се превръща в международен бестселър. В ерата на хипи-модата, през 1976 г., изследователите на Wella откриват суровината хитозан, а през 80-те лабораториите на компанията разработват кератинови молекули като тези в косъма, които могат да възстановят увредената коса.
