Родената в Егейска Македония Любка Рондова е една от любимите народни певици. Поредното признание за нейното изкуство е приза за цялостен принос, чийто носител тя стана заедно с народния хореограф и танцьор Ради Радев. Церемонията по награждаването, проведена на 20 февруари 2015 година, е част от амбициозния проект на Годишните фолклорни награди – ГФН, проведен за втори пореден път. Според регламента наградата за цялостен принос се връчва в началото на годината, а през лятото стават известни и победителите в отделните категории. Досега носител на приза е друга прочута певица – Верка Сидерова.
Николай Рибаров, издателят на албумите на Любка Рондова, получи приза от нейно име и даде кратко интервю по повод борбата му за качествена музика в епохата на „златния век“ на чалгата.
Разбира се, за Любка Рондова е говорено много, но тя беше твърде благосклонна и даде едночасово интервю по телефона за Музикален канал Фолклор на Радио Бинар. Нека накратко припомним някои по-важни моменти от живота й.
Родена е в с. Шестево, Костурско през 1936 г. На 10-годишна възраст бяга с още 20 000 деца българчета от Гражданската война в Гърция (1946-1949) през Югославия. Така започва една одисея из Румъния, Полша и Чехия, която завършва през 1958 г. в Прага, когато семейството на певицата се събира отново. Брат й се връща от Ташкент през 1954 г., а баща й Васил Рондов – през 1958 г., след като е бил бежанец 14 години в далечна Австралия поради левите си убеждения. Именно той решава през 60-те години, че трябва да живеят в София.
Когато слиза от влака на Централна гара в София, Любка вижда един беден град с малки сгради и почти без автомобили, но с толкова много чешмички и рози, че все още дори на 77 години живее и твори в него.
Като тридесетгодишен солист на ансамбъл „Гоце Делчев“ в София, Любка Рондова изважда от забвение автентичния фолклор на Егейска Македония. Не е нужно да пишем повече – достатъчно красноречив е факта, че пет семейства на нейни почитатели решават да кръстят децата си с името Смиляна по едноименния й втори албум.
Песента „Смиляна“ в изпълнение на Любка Рондова и АНПТ „Гоце Делчев“:
Иначе за един час разговор с Любка Рондова (макар и по телефона), човек може само да отрони някоя и друга сълза за силата на архаичния й дух и патриотизъм, особено когато стане въпрос за „бащино огнище“ и „майчина песен“ – нещо напълно непознато на новите поколения българи.
В този дух е и разказът й за един от дядовците й, който е погребан зад олтара на църквата в родното Шестево. Разбира се, ние предлагаме една малка част от интервюто, но дори да се запомни следващата македонска житейска мъдрост би било от полза за невзрачното ни съществувание. Става дума за любимата на Любка Рондова и поколения македонски бежанци фраза: „В Македония жито кал дренки, моркови кал тополи, пчели кал врабци, под секо дърво комита и след сека революция бегаме у майка България“.
Интервю с Любка Рондова – част I
