Не е най-доброто деяние да разваляш хармонията на джингълбелсите с дрезгавостта си от отвъдното. Кой ще посегне към бестъфа ти за коледен подарък (доколкото такъв може да бъде намерен на тази територия, при все че и концерта ти в Монтрьо 87 си заслужава чакането тук). Не че шлагерните радиа 55+ не са те вкарали в хард-ротация, за да могат и ретро-внуците да бъдат плашени с unchaine-куче, пардон, сърце.
Когато ти беше времето тук такава музика бе белязана с квоти и преводи на текстове преди да бъде записана и описана. И о, ирония на съдбата, някъде към десетата ми година ти цъфна – макар и без име – в румънската компилация с „нови английски шлагери“ с кавъра ти на Ленън-Макартни. Като приятел нямаше как да не им помогнеш да минат желязната завеса/Берлинската стена. (В българската „Известни изпълнители“ подобна функция изигра Том Джоунс с Хей Джуд).
Не е излишно да напомним, че това бе в началото на кариерата ти – Уудсток’69.
Първият ми досег с Париж – лятото на 1986 бе белязан от рок-концерт в Zenith (не, ти бе зает с промото на едноименния ти албум, та Род Стюард пя за мен срещу само 150 фр.фр.), но за сметка на това, успях да си запиша от радиото You Can Leave Your Hat On – и като пусках гордо касетката на приятели, по-отворените ме открехнаха, че всъщност това е било парчето на стриптийз-сцената от 9 седмици и половина. O tempora, o mores…
И понеже написах в началото 3 (като трибют според Милен Димитров), след дълго колебание дали да завърша с класическото за всеки хартбрейкър You Are So Beautiful или да заложа на класиката на браткото Рей Unchain My Heart. Няма друг като теб да го помнят по-скоро с чужди хитове в по-добра версия от оригинала и затова оставам от по-джази страната на блуса, където фийлингът при определени условия може да премине и в Дуенде.
https://www.youtube.com/watch?v=Tpz1Rsiw0AU&feature=youtu.be
Джо, неслучайно избра най-дългата нощ, за да останеш в нея.
