На Празниците на изкуствата „Аполония„2013 ще бъдат представени трима БНР автори – поезията на Белослава Димитрова и Румен Леонидов
и с разказите на Силвия Чолева.
Премиерата на сборника с разкази „Гошко“ на Силвия Чолева е на 1 септември в Художествената галерия от 18.00 часа.
Трима БНР автори на „Аполония 2013“ from Radio Binar on Vimeo.
Големият въпрос е какво да го правят.
Това прасе е много малко, ако го изгоним, ще може да се върне обратно при другите, да намери майка си и прасенцата.
Ще намери дръжки, уплашено е, виж, че не мърда.
Амии, ще ги намери, нали е прасе, все ще си намери другите прасета.
Да ида да взема пушката, че по него, по него, ще видя сметката на някое, охранено като за суджук.
Аз пък смятам, че като е дошло, значи така е трябвало. Загубило ли се е, от ловци ли се е уплашило, ама дошло е тука и тука значи трябва да си остане.
Да, бе, ми кой ще го храни това прасе, ще разрови градината, в чудо ще се видим и ние наоколо.
Чудо не чудо, ще го гледам, надвиква ги бабата. Само една кочина му трябва.
Всички се разсмиват – диво прасе в кочина, как ли пък не, да умреш от смях…
Из разказа „Гошко“
Премиерата на новата поетична книга на Румен Леонидов „Румботавър“ е на 5 септември в Художествената галерия от 20.00 часа. Събраните стихотворения са писани от 1986 до 1996 година. „Животът продължава „страшно“ да ни превъзхожда“, обобщава Румен Леонидов.
„Румен Леонидов принадлежи към най-значителните и оригинални автори на литературното поколение, дебютирало през 80-те години на ХХ век. Още в сборника си „Край на митологията“ поетът се самонарича Румботавър и този необикновено изразителен неологизъм вярно предава качествата на художествената му чувствителност“, пише в послеслова на стихосбирката проф. Галя Симеонова-Конах.
На 6 септември в Художествената галерия от 18.00 часа ще бъде представена и първата поетична книга на колегата Белослава Димитрова „Начало и Край“, която излизе в края на 2012 година в поредицата „Нова проза и поезия“ на университетското издателство „Св. Климент Охридски“. За нея Силвия Чолева пише:
„Поезията на Белослава Димитрова е директна, стреля направо в челото Думите й раняват и самонараняват. Без запетайки, без дрехи, без кожа – тъжни, бесни, зли. като това около нас, като това вътре в нас. Между Марина Абрамович, Франсис Бейкън и Гюнтер фон Хагенс. Първа книга, която не се страхува от себе си, не се страхува от нищо. Очарователно груба и заразително жизнена. Безкомпромисен дебют – действа като енергийна напитка, като скок от ръба на Вселената, като въпроса: сега да видим дали ми се живее. Сега да видим как ще я преглътне голямата празна уста на литературата“.
Гоблен
„Нечестивецът да остави пътя си, и беззаконникът – помислите си, и да се обърне към Господа, нашия Бог, – и Той ще го помилува, защото е многомилостив.“
Исаия, 55:7
Така ми се иска да разшия
гоблена неушит от майка ми
тя кърпеше ризите на тримата ми братя
Ризи от коприва за всеки лебед
Още обичам да ги налагам
върху моите любовници пияна
Странях от женската работа
сякаш съм повече от нея
от другата ми майка и
баба ми неуспялата невеста
Исках да съм скандинавец
да се казвам туве
да спася братята ми
да летя със тях
да избегнем 90-те
ротативки хероини маратонки
бели снегове
Изтъчете булото на мъртъвците
завиваме моето семейство
става ни копринено топло
заедно сме за последно
