„Не слушайте само джаз, слушайте всяка хубава музика“. Това бе част от пожеланието на френския акордеонист Ришар Галиано към слушателите на Джаз+ преди десетина години, когато за пръв път го поканихме на концерт в България със септета му „Тангария“.
На 30 септември 2014 излезе поредния му албум с простичкото име „Sentimentale“. За пръв път Галиано работи с американски лейбъл – Резонанс, самоопределящ се като „non-profit, with а mission”. И понеже и ние сме такива, няма как да не му обърнем достойно внимание.
Без значение дали слушаме джаз или не, като се каже акордеон и бандонеон все пак квалифицираното малцинство със сигурност ще помисли за френските акордеонисти (по Пиаф) и аржентинските бандеонисти (а ла Пиацола). Останалите, за които инструментът е част от бригадирска песен може и да си спестят продължението.
Френският джаз между двете световни дава на стила два инструмента – китарата и акордеона. Джипси-суингът в известни моменти се припокрива с т.н. “musette” – площадните танци, възродени в джаза от края на миналия век именно от Галиано. Заедно с един друг наш гост, китаристът Бирели Лагрен можем да ги открием и в концертното им супертрио заедно с цигуларя Дидие Локууд (музицирал и на сцената зад Радиото) да обикалят гигантските джаз-фестивали по света – ето и част от гостуването им в Монтрьо тази година.
Съвсем различен Галиано откриваме с новата му формация. „Sentimentale“ е пример за отличен баланс между авторски композиции (посветени на най-близките му), американски стандарти, бразилски ритми и символи на бибопа и фюжъна (Naima, Armando’s Rhumba). Свиренето е по-вглъбено, но без баладичността да доминира. Разнообразието в ритмично отношение не е самоцел, а органично преплитане на настроения (Plus Fort Que Nous), взаимни влияния (Canto Invierno) и споделени страсти (Verbos Do Amor).
Някои от албумита на Галиано са налични и тук.
