Напоследък темата за дискриминацията е много актуална. Най-често обект на дискриминационно отношение са малцинствени групи, хора в неравностойно положение, пенсионери, т.е. личности или групи, които са слаби, уязвими и които по някакъв признак са обект на неравнопоставено отношение от страна на по-силните в обществото. Интересно е, че и длъжниците на банкови кредити, които никак не са малко, могат да бъдат дискриминирани.
Гражданинът N. изтеглил кредит от банка в родния си град, но наскоро загубил работата си. И тъй като бил съвестен, решил да информира финансиращата институция за това обстоятелство, както и да подаде заявление за разсрочване на задължението с цел да намали месечната вноска. Банката обаче му отказала и дори препоръчала като е без работа да се рефинансира от другаде. Гражданинът N. завел дело в Комисията по дискриминация на основание, че банката разсрочвала кредити на други длъжници, но на него – не.
Обръщам се към адвокат Ирина Константинова, която няма нищо общо с казуса, с молба за експертни пояснения.
Какво можем да направим, ако банката ни откаже разсрочване на кредита?
Да заведем дело в Комисията по дискриминация звучи екзотично и има пиар ефект, но ще помогне ли практически?
„Според Закона за задълженията и договорите (по-нататък ЗЗД), изменения по вече съществуващ договор могат да се правят само при изрично писмено съгласие на страните. Ако едната страна не е съгласна, няма механизъм, по който да бъде принудена да направи нещо, което не желае“ категорична е адв. Константинова.
Банките често се съгласяват да преструктурират потребителски кредити, но не само от разбиране към финансовите затруднения на клиента, а и като повод да се вдигне лихвата законно, със съгласието на клиента.
А Комисията по дискриминация може да даде само предписание и евентуално, ако бъде установено дискриминационно отношение към длъжника – да наложи административно наказание глоба. Но това не решава въпроса на гражданина N. , а е един вид морално удовлетворение, реванш срещу неравноправното положение, в което е поставен длъжникът.
Какво ще стане с гражданина N.? Дано успее някак да покрива вноските или да си намери работа. Иначе – лошо.
Длъжникът – най-опасният престъпник
„Според чл. 417 от Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), банката може да се снабди със Заповед за незабавно изпълнение въз основа на договора за кредит и прилежащите документи. По такъв начин банката пристъпва към принудително изпълнение, което много бързо и ефикасно да бъде насочено срещу имуществото на длъжника,“ обяснява закона адв. Константинова.
Тази процедура е много бърза, като дори не е предвидено длъжникът да бъде информиран, че срещу него има образувано дело и следователно – той е лишен от възможността да се защити.
Длъжникът разбира какво се случва едва когато получи Покана за доброволно изпълнение от съдия-изпълнител, казва още Константинова. „Към този момент съдия-изпълнителят или т.нар. ЧСИ (частни съдебни изпълнители) може да е наложил възбрана върху недвижимото имущество на длъжника, да е запорирал заплатата му, банкови сметки, т.е. да е започнал принудителното изпълнение. В момента, в който длъжникът получи Заповедта за незабавно изпълнение, има право да възрази. Възражението обаче не спира изпълнението. Длъжникът може да отправи възражение до съда, но съдия-изпълнителят продължава да действа“, обяснява Константинова.
И така длъжникът е с вързани ръце и до стената – имуществото и сметките му са запорирани, макар че не е установено окончателно дали той дължи тази сума или не. Звучи абсурдно, но е факт.
Каква е ролята на възражението все пак?
За да докаже банката, че сумата, за която има издаден вече изпълнителен лист срещу длъжника, наистина се дължи, трябва да заведе дело срещу него“, категорична е адв. Константинова. Но изпълнението си върви, т.е. ЧСИ-то на банката ошушква длъжника междувременно…
„Действията на съдия-изпълнителя могат да бъдат спрени, ако длъжникът представи писмени доказателства за погасяването на дълга, но това е много рядко, защото, ако длъжникът можеше да плати, изобщо нямаше да се стига дотук“, казва адвокатката. „Отскоро има ново мнение между съдиите, което за радост намира приложение все повече и повече: спиране на изпълнението е възможно, ако в договора за кредит е имало неравноправни клаузи и така са накърнени интересите на длъжника“, обяснява още Константинова. Тук се визира прословутото условие „че банката има право едностранно да променя размера на лихвата“. Но, уточнява адвокатката, във всеки конкретен случай дали изпълнението ще бъде спряно или не, се преценява от съда.
Ако длъжникът реши да възразява, го чака дълга, тежка, скъпа и рискована процедура. Държавната такса е 4% върху оспорваната сума, а освен това се плаща хонорар на адвокат за възражението и всяко заседание на съда, както и хонорари за назначените от съда вещи лица. Ако длъжникът спечели, направените разходи се възстановяват от банката, но няма гаранция, че ще спечели. Може да се наложи и той да плати разходите на банката, ако загуби.
Банките могат да променят договора едностранно, макар и незаконно
Едностранното увеличение на лихвата от страна на банките е в основата на много необслужвани ипотечни кредити. При един ипотечен кредит увеличението на лихвата може чувствително да вдигне месечната вноска и така плащането й да стане непосилено. Следва описаната по-горе процедура с ЧСИ-тата и имотът се обявява за публична продан. На пазара има много голям брой на такива имоти.
„Истината е, че банката успява да удовлетвори вземането си частично“, пояснява още адв. Константинова. При отпускането на кредита цената на имота е била по-висока от възможностите на пазара сега, а обезпечение по кредита е въпросният имот. Получава се много неприятна за длъжника ситуация. Поради спада в цените, длъжникът въпреки загубата на имота остава да дължи на банката разликата между размера на кредита и постигнатата при вторичната продажба цена.
При публичната продан вариантите са следните: банката продава имота на друг купувач, банката придобива имота (чрез дъщерно дружетво), като заменя дълг срещу собственост; вариант три – имотът е освободен от продан, ако няма интерес, но в този случай банката не получава възмездие за кредита.
„Предпочитана от банката развръзка е имотът да бъде продаден на второ или трето предлагане. Първоначалната публична продан започва на процент от пазарната цена. Ако няма купувачи, втората публична продан е на 20% по-ниска цена. Няма ограничение колко пъти един имот ще се предлага, но когато цената не може да покрие разноските по изпълнението, се счита че няма интерес от продажбата на този имот и тогава имотът може да бъде освободен от публична продан, което предполага една много ниска цена. На практика това не се случва“, пояснява процедурата адв. Константинова.
Разбира се, ако няма купувачи, за банката все пак е по-изгодно да замени част от дълга срещу имота, отколкото да се откаже. И така банките се превръщат в собственици на много имоти.
Изводите от казуса на гражданина N. – законът облагодетелства банките
Облекченият режим е в полза на банката. Длъжникът не може едностранно да разсрочи дълга, но банката може едностранно да му вдигне лихвата, да извади изпълнителен лист срещу него без да го информира и да запорира имуществото му, докато той я съди за неравноправен договор. А в съда – я камилата, я камиларя.
Макар и незаконно, едностранното вдигане на лихвата от страна на банката е честа практика, а длъжниците трябва поединично да отстояват правата си. Може да се опита и с друг способ за доброволно уреждане на проблема, какъвто например е медиацията, при която страните сами, под напътствията на медиатора, достигат до разрешение на спора. Има случаи, когато страните уреждат извънсъдебно спора и такива, в които не успяват. Отнесе ли се въпросът за разрешаване от съда няма гаранция за благоприятен изход, колкото и практиката и логиката да навеждат в полза на длъжника.
За десерт – платете и наша сметка
„Понякога, въпреки облекчената процедура, банката не може да събере вземането си, защото длъжникът няма имущество, срещу което да може да бъде насочено изпълнението. Много длъжници не започват работа по трудов договор, защото не желаят част от възнаграждението им да бъде запорирано и удържано в полза на банката кредитор за погасяване на задълженията им по кредита,” казва адвокат Константинова.
Може да се предположи, че подобни обстоятелства стоят зад мотивите за едностранно вдигане на лихвите от страна на кредитните институции. И както е известно, фирмите отговарят до размера на обезпечението и капитала си, а физическите лица – с цялото си имущество, бъдещите си приходи, а и с тези на децата си, така че изправните длъжници покриват частично загубите на неизправните при безнаказаното наличие на комбинирания механизъм за вдигане на лихвата и незабавно изпълнение.
Много дълго време банките компенсираха кредитния риск с високи лихви и така безотговорно се отпускаха кредити на неплатежоспособни клиенти. Тежестта на тези колективни решения, които са взети от банката и длъжника, у нас се поема само от клиента, ако е физическо лице, защото не може да обяви фалит и да спре изплащането на кредита.
„От юли тази година, съгласно промени в Закона за потребителския кредит, кредитополучателите могат да избират по обезпечен с недвижим имот договор за кредит дали да отговарят за възстановяване на задълженията по кредита до размера на обезпечението или с цялото си имущество, като при първата възможност обикновено се предвиждат и по-високи лихви,“ обяснява адвокат Константинова.
Никой обаче, дори и предизборно не говори за отмяна на чл. 417 от ГПК по отношение на банките, за централизирани санкции при едностранно вдигане на лихвата или за закон за фалит на физическите лица.
