„Предопределени да се срещнат“ – така Фернандо Труеба представя поредния си колкото музикален, толкова и кинематографичен проект, наречен с имената на двама от най-изящните испански актуални музиканти: пианиста Чано Домингес и китариста Ниньо Хоселе.
Чано сте го гледали в Calle 54 на Труеба, аз съм имал привилегията двукратно да съм на метри от сцена, откъдето пианото му се е превръщало във фламенко-китара (сега това става в интерпретацията му на парчето на Хоселе ¿Es Esto una Buleria?, а Хоселе му връща жеста със соло китара в незабравимото пианистично бижу Alma de Mujer). В София преди години нямахме късмета да гледаме Хоселе в групата на Пако де Лусия, но вече не толкова младият китарист от Алмерия доказва и с авторската си музика, и с лидерските, но и сайдменски прояви, че за него – както и за партньора му тук, Чано – стиловете са отживелица.
Продуцентът Труеба също се усеща – най-вече в подбора на пиесите – с любими негови бразилски класики на Пишингиня и на „маестро соберано“ Жобим, както и на филмови композитори като Льогран и Манчини. Интересен момент са „препосвещенията“ – освен разменените сола върху знакови произведения на партньора в проекта, две други парчета са сред най-емблематичните за създателите им: Django на Джон Люис, пианист на Modern Jazz Quartet (посветена на джипси-китариста, вкарал китарата в джаза в трийсетте години на миналия век) и Because на тандема Ленън-Маккартни, започнала като закачка на Джон с Йоко да изсвири наобратно Лунната соната на Бетовен.
