Мини-поредицата за джаз-композиции, вдъхновени от и посветени на художници от миналия век няма как да подмине Тед Неш. Саксофонистът на „Линкълн Сентър Джаз Оркестра” на Уинтън Марсалис дори има номинация за Грами за голяма композиция за сюитата си „Портрет в седем сенки”. Те са съответно Моне, Матис, Ван Гог, Пикасо, Шагал, Дали, Полок. Стрейт джазът, чиято консервация е в основата на ръководената от Марсалис добре финансирана организация, и тук трудно може да изненада слушателите. Непоклатими аранжименти, виртуозни сола и дуети, вечните игри „call-response”. Сенките, светлосенките и отсенките дори и концептуално заявени, са далеч от субтилните нюанси на класическия, според повечето определения, италиански композитор и китарист Бруно Батисти д’Амарио, герой на предния епизод.
Нищо чудно, как няколко години по-късно, точно по времето на встъпването във власт на Тръмп, поредната програмна творба на Неш, Марсалис и компания им носи Грами в същата категория. Името ѝ е „Президентска сюита”, между парчетата артисти четат откъси от речи на различни, не само американски лидери. Стилово се стига и до джаз-реге в случая с финалната част след думите на Мандела. И да, има и лека далекоизточна звучност в по-предната пиеса, посветена на мианмарската лидерка, свалена с военен преврат в началото на февруари 2021. Но в това няма нищо чудно. Наскоро стана дума за демократичната сюита на консервативния Марсалис, но и тя, и президентската на Неш имат своя аналог в биг-бенд композициите на Оливър Нелсън „Мечтата на Кенеди”, изпъстрени с откъси от негови речи. Какво пък, както е цитиран и от сенатора от Кънектикът Джо Либерман в увертюрата на Неш и Марсалис, „civility is not a weakness”.
Колкото до оразмеряването на Матис, мануш-мюзета за Шагал и опитите за пасодобле в интрото към Пикасо, всеки е свободен да си ги интерпретира подобно на платната на майсторите. Които, въпреки опита да бъдат пресъздадени в ноти, явно имат нужда и от експлицитен текст (Ван Гог): „когато рисувам небесата, не искам да споделяш моя поглед, като теб и аз гледам със сърцето“. За повече универсалност, нали?
