Кари Иконен, финландски композитор и пианист, далеч не е първият, който се опитва да вкара творчеството на Василий Кандински в джаза. На името на художника-модернист се кръщава една френско-американска формация, „Ефектът Кандински”, но реална връзка с идеите и картините на Кандински трудно може да се открие. Затова Иконен заявява още със заглавието на излезлия в началото на 2021 проект „Импресии, импровизации и композиции” следване на веруюто на художника.
В уводните думи към творбата си Иконен споделя „Кандински, един от любимите ми художници, разделя творчеството си на три категории. Импровизациите са спонтанно изражение на вътрешни усещания и чувства. Импресиите са като импровизациите, но с външни влияния, като музика или природа. Композициите също изразяват вътрешни визии, но имат по-комплексни структури. Каква перфектна аналогия с музиката в албума ми!”, Иконен знае какво прави и най-важното, как. Справка – едно от предишните му заглавия, „Иконостасис”, особено в дуета му с Луи Склавис „Пророци“.
Задълбочените му познания в арабската и далекоизточната музикална традиция се поставят в услуга на идеята му, спонтанно възникнала и записана година преди появата на „новите коронни жанрове”. С малко приспособление, което тепърва патентова, Кари прави възможно свирене на маками на пианото си. Оттам и името на уреда, „макиано”.
В програмата на албума откриваме и от трите заявени елемента. Импровизации – във „Violet” и „Oppresive”. Импресии – в „Taqsim on maqam saba” и „Коtо”, водещи ни на изток и още по на изток. Композиции – „Trans Oriental”. Кандински е не само в корицата („Синьо”), а и в посветената ѝ едноименна миниатюра, която заедно с повечето пиеси биха могли да звучат само в специализирани музикални и мултикултурни предавания. Кандински определено е по-лесен за възприемане, но да го харесваш е едно, а да харесваш онези, на които служи за вдъхновение, е съвсем друго.
