„…Ева Гуел остава в историята като жената, която изцяло го променя. От грубия и дяволски лош Пикасо няма и следа. Дори и след години, той ще си спомня за нея с обич, защото тя завинаги остава първата му любов…“ Но не им е писано да изживеят любовта си, защото Ева се разболява и отлита от този свят след няколко кошмарни седмици в болницата. Пабло е съсипан, защото с нея познава истинската любов. И въпреки че тайно се оглежда за друга муза, мъката му по Ева трае много месеци. Докато на пътя му се изпречва Олга Хохлова – жената, която го изкарва от депресията и му помага отново да полети на крилете на любовта.
И както Ева е много различна от Фернанда Оливие, така и Олга Хохлова по нищо не прилича на тези преди нея. Тя е родена на 17 юни 1891 г. в Нежин, Украйна. Отлично възпитана и образована, тя от малка мечтае да стане балерина. За първи път гледа балет във Франция и това окончателно я убеждава, че сцената ще бъде нейният живот. Съдбата се оказва благосклонна към нея и Олга става танцьорка в „Руски балет“ на прочутия балетен и театрален импресарио Сергей Дягилев. Неговата трупа е една от най-известните в света и триумфира на множество престижни сцени. Истинска чест е за Олга да бъде част от такава трупа, а по-късно ще се окаже и съдбоносно, защото именно балетът я среща с нейния любим Пабло Пикасо.
Датата е 18 май 1917 г., а поводът е премиерата на балета „Парад“, за чиито костюми и декорация отговаря именно Пикасо. Олга е толкова красива и изискана, че Пабло веднага се влюбва в нея. В нея тече славянска кръв, което я прави много различна от всички останали. Това се оказва и повод за неодобрение от страна на семейството на художника, което изобщо не харесва новата му муза. Приятелите му също го предупреждават, че с такава жена шега не бива, но за тях Пабло няма очи и уши. И така въпреки думите и заплахите, година след запознанството им Олга и Пабло сключват брак. Свидетели са им Жан Кокто и Макс Жакоб, а сред гостите на тържеството са Анри Матис, Гийом Аполинер и други знатни особи.
Олга наистина повлиява добре на Пикасо и те са много щастливи. А той… той не спира да я рисува. Постепенно излиза от кубинския си период и рисува нежната Олга как чете книга, как лежи замислена на дивана. През 1921 г. балерината ражда син на Пикасо – Паоло, или просто Пол. Тогава художникът е вече на 40 години и е на седмото небе от щастие. Не спира да рисува съпругата и сина си, изобразява ги дори като Мадоната с младенеца.
Щастието обаче не трае дълго. Олга обича светския живот, което дотяга на Пабло. Освен това тя се отказва от кариерата си на балерина заради Пабло, което от друга страна започва да ѝ тежи. По време на бременността Олга напълнява много и за нея със сигурност става невъзможно да се върне към балета. А Пабло не спира да прави костюми за други балерини, което я наранява още повече. Олга става страшно ревнива и мнителна, устройва различни скандали на Пабло, което го изнервя до краен предел. Въпреки това Пикасо не иска развод, а просто започва да рисува Олга като сюрреалистично чудовище.
Непокорният Пабло не може да живее така – задушаван и потискан. Проблемите в семейството го карат да търси нов хоризонт и нова любов. Така започва да се среща с Мари-Терез Валтер, която е само на 17 години. Това става повод Олга да напусне Пикасо и да подаде молба за развод, който в крайна сметка никога не се осъществява. Пабло е толкова влюбен в Олга, че подписва предбрачен договор, според който при евентуална раздяла, имуществото се дели наполовина. Пабло не е съгласен да подели картините си с Олга и никога не ѝ дава развод. Така те остават женени до 1955 г., когато балерината умира.
Непостоянен е Пикасо – и в рисуването, и в любовта. Не му е писано да изживее докрай и тази любов, затова търси друга. А красивата Олга е оставена бавно да залязва и да гасне от любов по художника. Но тя завинаги остава в историята като първата съпруга на Пикасо – онази различната със славянската кръв, която е едновременно балерина и майка, Мадона и чудовище.
