Нене Чери е позната от началото на 90-те с участието си в поредицата „Ред Хот”, чиито приходи отиват в борбата срещу СПИН и най-вече от дуета си с Юсу Н’Дур „7 секунди” от 94. Тогава МТВ все още е еталон, каузите далеч не са комерсиални заигравки, а артисти като нея с лекота минават от антивоенни протестни песни (в нейния случай против англо-аржентинския конфликт на Малвините/Фолклендските острови), през собствена програма в пиратско радио, та до аранжименти за „Масив Атак”. „Много съм горда с тази песен („7 секунди“, б.а.), но не искам да изпадам в рутината, искам всеки път да започвам отначало“ – така определя себе си Нене след 18-годишната пауза между най-успешния ѝ в комерсиално отношение проект и следващия.
Доведеният ѝ баща, американският тромпетист Дон Чери, я отглежда от бебе и тя не посрамва името му. Двамата се изявяват един до друг в пост-пънк албума „I Am Cold“ (1982). Още оттогава тя се чувства свободна между стиловете. Вкарва елементи на рап, прави своя, дамска трактовка на мъжкия свят на Джеймс Браун в диска си „Мъж” от 96, където кавърира и Марвин Гей. Но пътят ѝ към джаза е продължителен. В началото на новото хилядолетие тя създава нова банда („Сиркъс”), с която гастролира и на Монреалския джаз-фестивал. Обръща се към музиката на Дон Чери в 2011, когато се включва в експеримента „The Cherry Thing„.
Джаз-формацията, с която работи се кръщава по парчето на Чери „Нещото”, канят музикант, свирил с баща ѝ, който им препоръчва неговата композиция „Golden Heart”. Пътят към номинациите за шведските „Грамис” (тя е родена в Швеция) е открит, печели в категорията за джаз-запис на годината. Тогава излиза и ремиксираната му версия. Албумът е по-скоро концептуален и в него гостуват музиканти от различни стилове. Което е и най-характерната черта на самата Нене. Без значение дали работи с „Груув Армада“ или с Питър Гейбриъл, стилът – това е самата тя. Което всъщност е присъщо и на Дон Чери, един от създателите на уърлд-джаза („Codona„, заедно с Нана Васконселос през 1979 за ЕСМ).
