На болерото с различно ударение сме обръщали внимание с нарочен плейлист, а ежедневно стрийм „Дуенде” ви предлага болерос с любими кубински, мексикански и испански певци и джазмени. Сега е ред на едно дуо пиано-саксофон, или ако предпочитате Венесуела-Пуерто Рико, макар и двамата музиканти да се изявяват предимно в САЩ. Става дума за Мигел Сенон (Зенон за неговорещите испански) и Луис Пердомо. Сенон е чест гост в часовете ни за джаз, както като лидер, така и като сайдмен. Звукът му е прям, в най-добрите традиции на Бърд и Колтрейн. Същото важи спрямо Монк и за пианизма на Пердомо. Но в дуетния им албум от началото на 2021 (иначе свирят от студентските си години в квартета на Сенон), към безспорните влияния на майсторите на бибопа, те добавят нещо много лично. Това са болерос, с които израстват покрай родителите си.
Началото е от възможно най-силните, „Como Fue“, познато ни най-вече с гласовете на Диего Сигала и Бени Море и с пианото на Чано Домингес. Сега саксът на Сенон разказва същата история, а думите все едно на заден план, се артикулират в паметта ни. Не само заради носталгията на текста („какво беше преди”), а заради наслоенията на места, от Куба до Испания, където съответно се ражда и умира композитора му Ернесто Дуарте. На артисти, истории, цитати – като „Besame mucho“ във финалното „Juguete“.
Има музика, където простотата само печели и като изказ, и като гаранция за чистота, както на помислите, така и на произхода. Липсата на фиоритюри, спокойният диалог като между стари приятели и свободата от формализма и времевите ограничения – всичко това прави слушането на албума „El Arte del Bolero“ неусетно. Какво по-добро начало на година в неизвестността, която чака концертния и артистичния живот въобще!
