Анжелик Киджо е добре позната на ценителите на „Дуенде“. Основно с версиите си на „Малайка“ със Симфоничния оркестър на Люксембург и тези на „Болеро“ на Равел и „Лято“ на Гершуин на йоруба. В съзвучие с предишните ни теми за сантерията и за завръщанията, Анжелик ни зарадва с нова продукция в чест на един от своите музикални идоли – „кралицата на салсата“, кубинката Селия Крус.
Музиката на Селия звучи в Бенин както и на други места в Западна Африка благодарение на „canciones de ida y vuelta„- отиванията и връщанията на мелодии и ритми към и от американския континент. Когато Селия пее в Котону, младата Киджо припознава конгоанската румба и най-вече общите имена от сантерията – Йемая (Йеманжа), Очун, Елегуа. „В гласа на Селия откривах африканските перкусии“ – спомня си Киджо. И сега включва Йемая и Елегуа в албума си „Селия“, заедно със знаковите от 70-те „Животът е карнавал“ и „Кимбара“.
Този път, сред сайдмените на Анжелик, изпъкват барабаниста Тони Алън и басистката Мешел Ндегеочело, а „мястото“ на оркестъра на Тито Пуенте е заето от „Гангбе брас бенд“. Защо ли някои наричат тази танцувална музика „дяволска“?
