Всички от поколението на Лед Дзеп насън можем да изръмжим началото на безспорния им хит „Immigrant Song“. Сега вече има негови версии и на арфа, а темата е близка до сърцето далеч не само на рокаджии. В плейлиста включваме майстори на уърд-звучностите като Майкъл Бруук и Дживан Гаспарян. С две различни версии слушаме антисистемния манипулатор на системата Ману Чао и не по-малко експресивното му алтер-его Лила Даунс, променяща произхода на емигрантските потоци – вместо от Сеута към Гибралтар, от Тихуана на север.
Само от началото на годината трактовки на мигрантското/бежанското плашило правят джазмени от всички цветове и светове от „БандАдриатика“ („Одисея-Мигранти“), през „Снарки Пъпи“ („Immigrance”) до чилийците около Антонио Монастерио, тропащи “Дайчово хоро“.
„Скитникът-евреин“ на Мустаки и фламенко-версията му на Гуадиана се редуват с границите на прескачащия ги Хорхе Дрекслер. Емигрантството към и от Латинска Америка е и в основата на болерото на Хуан Валдерама и реприза на Висенте Амиго, както и на маестро Пако де Лусия. Италианската следа води към старата „Мерика Мерика, в чиято последна версия на Джанмария Теста се рецитират откъси от писма, които емигрантите там пращат до близките си тук. Поезията на Константинос Кавафис вдъхновява Джо Барбиери за познатия ви от „Дуенде“ проект „Cosmonauta da appartamento“, чиято заглавна тема е посветена на емигрантите и приходите от нея отиват във Върховния комисариат по бежанците към ООН:
Няма да минем и без разочарования „аморосо“ Джиджи, който в България бе превърнат в „Хубавата Джиджи“. Сезария Евора може да пее в светли краски и от първо лице за сбогуването на емигранта. Елиадес Очоа в компанията на „АфроКубисмо“ е краен – емигрира на Луната, на Земята ще се връща само като е във ваканция.
Плейлистът е и за бежанците – от посветения им концерт Live Aid до Last Refugee във въображението на Роджър Уотърс на утрото след последната голяма война:
