Дневникът на Ковид-19
„27.11.2020 – Пресата за мен – Аз, Ковид-19, не съм тръгнал от Ухан… 7839 души? Утре може и повече.
28.11.2020 – Този гражданин си мисли, че ще ми се изплъзне, защото на осмия ден се е почувствал по-добре. Колко малко ме познава. Айде още два дни температура и ще го видя тогава. И малко задух.
29.11.2020 – Оксинометър. Ха! Уред за измерване на кислорода? Няма ли най-накрая да се сетят, че най-добрият подарък тази Коледа са кислородните бутилки!
30.11.2020 – Възбудих народното творчество – пишат се песни, разказват се вицове за мен, рисуват се карикатури. Но залите са затворени, нали.
01.12.2020 – В една война, трябва да достигнеш до врага, за да го унищожиш. В тази трябва просто да не ме срещаш. Коледни промоции, блестящи витрини, Black-Friday – заповядайте! Очаквам ви.”
Светът е изправен пред непосилна здравна и социална криза. Рязкото нарастване в броя на случаите на коронавирус не показва признаци на забавяне. Здравните системи са претоварени и дори най-богатите и подготвени страни не могат да се справят. В най-бедните, милиони хора нямат достъп до животоспасяващи лекарства, тестове, маски и респиратори. А само след 24 дни е Коледа. И това ще бъде една много различна Коледа.
Световната здравна организация призовава за виртуално честване на Коледа и придържане на живия контакт до минимум. Особено трябва да се избягват срещи с роднини, които са в рискова група. И преди да се плашим от вируса, трябва да се изплашим от собствените си действия и потенциална небрежност – защото ние сме преносителите му и с всеки подарък, който искаме да направим, може да подарим и Ковид-19. Вирусът не се трогва от коледния дух, той не прави пауза. Напротив, сега е най-свиреп в разпространението си.
Децата продължават да играят на площадката, дори са с маски на принцеси и анимационни герои. Те не разбират, какво се случва. Те чакат елхата и коледната украса. Тях вирусът използва най-коварно. Те са само преносители. Ако Ковид-19 е Дядо Коледа, те са неговите джуджета, които пренасят подаръците. Представете си бабата и дядото, които се радват на внучето си на Коледа и само след 5 дни подаръкът се отваря и той е – липса на кислород.
Всички говорят за подаръци, бързат да посетят магазините преди да бъдат затворени. След това ще продължат да пазаруват онлайн. Други няма да имат пари за подаръци, защото в пандемията са останали без работа. Трети са загубили близки и последното нещо, за което мислят е подаръци. А важните подаръци тази Коледа не са дрешки и скъпи предмети, а – кислород и здраве.
Първото нещо, с което човечеството се разделя по време на война или пандемия, е изкуството. Но парадоксално на това, то е и първото нещо, което спасява душите. И, въпреки че бъдещето е неясно, трудността поражда иновативност – виртуален театър, онлайн кино-премиери, подкасти, онлайн изложби, концерти – всичко това съществува и дава възможност за бягство от реалността, в която живеем.
„Моята представа за Коледа, дали старомодна или модерна, е много проста: да обичаме другите. Хайде да помислим за това… Защо трябва да чакаме Коледа, за да направим това?“ – Боб Хоуп
Коледа е времето за любов, смирение и надежда. Това е символът на Рождество Христово. Упование в Бога и спасение. Имате ли приятел, който ще бъде сам на Коледа? Защото аз имам. И няма да го оставя сам. Ще му се обадя и ще си поговорим. За мен това е начинът да се справим с кризата – чрез емпатия. И тук Ковид е безсилен.
Весела Коледа и… дано, щастлива Нова година!
Автор: Иван Тасев
