Гледали ли сте AC/DC на живо?! Чувствали ли сте тяхната връхлитаща енергия, фучаща сред екзалтираната публика?! Тези от вас, които са били през май месец 2010-а година на стадион “Васил Левски”, знаят отлично за какво говоря. Онези, които са се намирали на 8 километра от арената, вероятно също. Онази вечер София изживя чудото на рокендрол културата, която едва ли някога ще се повтори със същата мощ и децибели.
В последното десетилетие положението при една от най-великите групи в музиката рязко се влоши. За да бъдем честни, ситуацията доби мрачни краски след издаването на албума им “Rock or Bust” от 2014-а година (в превод от английски bust значи съсипан, разрушен). Проблемите при AC/DC в исторически план винаги са били част от тяхната аура. Достатъчно ще бъде да си припомним преждевременната кончина на изумителния фронтмен Бон Скот през 80-а. Тогава бандата отново се намира на кръстопът. В онзи момент се случва легендарна и нечувана според нас смяна на фронтмен. Под прожекторите и в ушите на милиони фенове завинаги се настанява режещият вулканичен глас на непокорното джорди Брайън Джонсън.
Прераждането на “гръмотевиците” се случва по невероятен начин. Издаденият през юли същата година албум “Black in Black” досега е продаден в над 50 милионен тираж по целия свят. Това го прави един от най-продаваните музикални продукти за всички времена. Очевидно промяната помага, макар че при AC/DC трудно бихме могли да говорим за значими нововъведения в тяхната музика. Но какво лошо има в това?! Да, вероятно истинската артистичност се измерва в желанието за експеримент, за навлизане в непознати дебри на изкуството. Но защо това да се приема за непогрешим критерий?
Високоволтовите музиканти и в последния си 17-и поред студиен запис едва ли ще ви изненадат. Зареждащата всяко емоционално сърце с нужната в тези трудни времена енергия буквално те разтърсва. Още с първото парче “Realize” осъзнаваш, че тези побелели вече, но все така млади великани притежават нещо много повече от талант и желание за работа. Те носят бунта в кръвта си. От нея блика лудата вяра, че нищо не свършва просто така. Защото, когато мракът те обвие, той поглъща всичките ти земни качества без едно – волята – символ на човешкия дух.
При AC/DC по време на турнето към споменатия албум “Rock or Bust” се случиха всички възможни негативни и дори фатални сценарии. Ритъм – китаристът на групата, основен композитор и неин създател – Малкълм Йънг, си отиде от този свят през 2017-а. Това се случи след като 3 години по-рано от щаба на австралийците обявиха, че здравословното му състояние е силно влошено. Новината най-силно нарани неговия по-малък и любим брат – Ангъс. Те двамата отдавна заслужиха почитта на феновете на китарния звук с любовта към магнетичната вселена на рифовете.
Кошмарният развой на събитията далеч не спря дотук. Дни преди въпросната стадионна обиколка изобщо да стартира, барабанистът на АС/DC – Фил Ръд, получи тежки криминални обвинения. Това означаваше дългосрочна почивка за още един от оригиналните членове на бандата. На негово място се притече Крис Слейд, познат от 90-те години. Период, в който отново “гръмотевиците” бяха напуснати от Ръд. Така окомплектовани рицарите на рока тръгнаха на поредно триумфално турне. В продължение на повече от година те напомниха на милионите си почитатели по света, какво означава да се повозиш на магистралата към Ад-а, връхлитайки с познатия ни и от София огън. Само че съдбата реши да стовари поредния си безпощаден удар по Ангъс Йънг и компания.
Любителят на силни изживявания и моторните спортове Брайън Джонсън започна да губи слух… Трудно бихме си представили по-тежко изпитание, пред което да се изправи един музикант. Причината, според вокала на AC/DC, се корени в едно злополучно автомобилно състезание, на което допуска грешка – не си слага навреме предпазните слушалки. Последствията изглеждат непреодолими. Британецът изпада в отчаяние. Препоръчват му лекар, който се слави с използването на нови технологии за възстановяване на слуховия апарат. И тъй като никъде другаде не открива реална надежда, решава да се довери на специалиста. Още в началото е предупреден, че най-мрачното предстои, а и в дъното на тунела може и да не го очаква светлина.
За колегите му в бандата животът също губи смисъл. По всичко личи, че магията AC/DC приключва с шумна доза ирония. От опциите “рок” или “умри” арбитърът явно отсъжда във вреда на музиката. Кошмарът, загубите и разочарованието, свързани с отмяната на 9 концерта на огромни арени изглеждат неизбежни. Нещо повече – величествената кариера на една от най-обичаните формации приключва по брутален начин. И когато мъглата около Ангъс Йънг изглежда почти толкова непрогледна, колкото тези дни в София, се появява приятел. И то не какъв да е. Неговото име е Аксел Роуз!
Фронтменът на звездите от рок небосклона Guns N’Roses – Аксел Роуз, решава да предложи своите услуги. Разговаря честно с Ангъс и му дава надежда, че поне ще му предостави възможност да се сбогува с публиката подобаващо. Уговарят се да опитат с няколко репетиции, за да преценят дали спойката ще се получи. За всеобщо щастие отговорът този път е: Hell, Yeah! Феновете остават силно впечатлени от силата на характерите на своите любимци. Не че някога са се съмнявали.
Чували сте за поговорката, превърнала се чак в клише: “Помогни си сам, за да ти помогне и Всевишният.”. Мъдрите думи се отнасят за смелите, които са готови на всичко, стига да постигнат целта си. Невинаги успяват разбира се, но при AC/DC се случва малко чудо. След 2 мъчителни години на терапия, слухът на Брайън Джонсън започва постепенно да се възстановява. Иновативните методи проработват и добрите вести стигат и до ровещия се в старите папки от съвместни идеи с покойния си брат – Ангъс Йънг. И този път уговорките са кратки. Всички искат едно – Ярката гръмотевица да удари още веднъж с познатата сила. В състав Ангъс, племенникът му Стиви, Брайън и реабилитираната дръм секция Ръд – Уилямс, групата с мощен шут разбива вратата на канадското студио на друг техен приятел – Брайън Адамс. Духът на Малкълм се влива в лудешките мелодии, вокални партии и китарни акорди.
Така създават “Power UP”! 12 жестоки, класически AC/DC парчета, в които ценителите ще чуят всичко, от което се нуждаят. Излизат очевидно в най-точния момент за всички техни фенове. Тях вероятно също са ги налегнали черни мисли, поглеждайки към призрачните улици навън. Дори Ангъс и Брайън в едно интервю се пошегуваха, че са изчакали настроението на света да стигне най-ниската си възможна точка, за им поднесе техния цяр.
Фактите са: “Power UP” достига номер едно в класацията на най-добрите албуми в Австралия. По този начин “гръмотевиците” стават единствените музиканти с подобно постижение във всяка от петте декади от 80-а до днес. Щатите също приветстват лудите старчета. Над 111 000 хиляди продадени копия и Номер 1 в чарта Billboard 200. Британците не падат по-долу – над 62 хиляди продадени бройки и заслужено първо място в седмичната надпревара за албум на седмицата. Добавяме милиони сърца, слушания, поклони и каквото се сетите в социалните мрежи и стрийминг платформите.
С достойнство, честно сърце и ярък пример за борба AC/DC гравираха окончателно имената си с най-златните букви в историята на музиката. Нещо повече – те продължават да ни учат да обичаме това, което правим. И да продължаваме. Защото Рокът ще живее вечно!
