„Ако отказвате свободата на останалите, самите вие не заслужавате да бъдете свободни.“
Едва ли има други думи, които да подхождат повече на Ейбрахам Линкълн. Той остава в историята като най-успешния американски президент, който променя изцяло разбирането за политика. Наричат го Честният Ейб, защото докато работи в универсален магазин един от клиентите по погрешка му дава повече пари, но Ейбрахам не си замълчава, а догонва клиента, за да му ги върне. По-късно си спечелва и прозвището Великият освободител, защото слага край на робството в САЩ, като подписва т.нар. Прокламация за освобождение. Той е смятан за един от най-великите президенти, но като всеки велик човек и той си има своята слабост. Тя се нарича Мари Тод.
Каква ли би могла да бъде жената до него? Някой би казал, че тя трябва да е същата – достойна, интелигентна и с високи морални ценности. Друг би казал, че тя трябва да е различна, за да се допълват. Истината е някъде по средата, защото Мари Тод е и двете.
За детството на Ейбрахам Линкълн се е изписало много. Той е роден в бедно семейство, получава образованието си у дома, принуден е да работи като продавач, за да се издържа. За сметка на това обаче, той е природно интелигентен, обича да чете книги и по нищо не отстъпва на неговите богати и влиятелни съвременници. За разлика от него, Мари Тод е на противоположната плоскост. Тя е родена в богато семейство, като баща ѝ Робърт Смит Тод е известен банкер с политически връзки. Майка ѝ умира, когато е едва на 6 години и бащата се жени повторно. Мащехата не се държи особено добре с малката Мари и Робърт Тод изпраща дъщеря си да учи далеч от дома. Опитвайки се да я отдалечи от семейството, той всъщност ѝ прави огромна услуга, защото Мари получава блестящо образование – привилегия, която е отказана на другите жени по това време.
Начетената и симпатична Мари има много ухажори, но вниманието ѝ е приковано именно от Ейбрахам Линкълн, който по това време започва първите си стъпки в политиката. Макар и от различни обществени слоеве, те намират път един към друг. След периоди на възходи и падения те се женят на 4 ноември 1842 г. Злите езици твърдят, че ги събира общия им политически интерес. Други казват, че ги сближават книгите, които са прочели. Каквато и да е истината, Ейбрахам и Мари Линкълн се превръщат в една от най-обсъжданите двойки.
Мари Линкълн никога не се намесва пряко в работата на мъжа си, но се интересува от политически въпроси и обича да ги обсъжда, макар че дори няма право да гласува. Тя е била уважавана и обичана, защото образованието ѝ я прави чудесен събеседник за разговори. Освен това г-жа Линкълн проявява интерес към различни благотворителни начинания, което също ѝ спечелва обичта на хората. По нейно време устойчиво се налага и терминът първа дама, който преди това не бил толкова популярен.
Всичко това звучи прекрасно, но Мари Линкълн има и друга страна, която отблъсква нейните почитатели. Тя има една съвсем женска слабост, а именно – пазаруването. Известна е с това, че отделя големи суми за разкошните си тоалети. Тя се наема и да обзаведе Белия дом с екстравагантни и скъпи мебели, с което скандализира обществото, защото парите били предназначени за армията на Щатите. Така, освен любовта на хората, Мари си спечелва подигравките и омразата им. По това време дори започват да я наричат вещица.
Това определение си има и още едно основание. Редица перипетии в живота на Мари я довеждат до санаториум за хора с психични проблеми. Тя ражда четирима сина на Ейбрахам, но само един от тях оживява – Роберт Линкълн. Малкият Еди умира от туберкулоза, Уили – от коремен тиф, а Томас умира най-вероятно от сърдечна недостатъчност, пневмония или туберкулоза. Всичко това белязва Мари, която все по-често започва да изпада в нервни кризи. Съществуват и различни спекулации, според които в такива моменти тя дори посяга на съпруга си. Най-големият удар обаче получава на 14 април 1865 г., когато по време на театрална постановка, срещу Ейбрахам Линкълн е извършено покушение и той е прострелян в главата. Мари трудно преживява смъртта на съпруга си. Докато траят всички погребални шествия и церемонии, тя лежи почти неадекватна в спалнята си в Белия дом.
Последните си години Мари Линкълн прекарва в частен санаториум в щата Илинойс. Състоянието ѝ предизвиква сериозен интерес от страна на медиците, дори и до днес. В болничния ѝ картон е записано просто „лудост“, но според различни мнения тя е страдала от биполярно разтройство, сифилис, злокачествена анемия и др. Жени като нея винаги ще бъдат обект на интерес, но истината вероятно ще си остане само за нея. Луда или не, образована и скандална – Мари Линкълн ще остане в историята като съпругата на 16-ия американски президент и една от най-екстравагантните първи дами.
