Във времена на пандемия сериалите се оказаха най-доброто забавление за милиони по целия свят. Дори миналия уикенд попаднахме на любопитен подкаст със спортен журналист от BBC 5 Live. В него колегата искрено си призна, че когато се настанява в хотел, първото нещо, което проверява е дали телевизорът в стаята разполага с активен абонамент за Netflix. Какъв по-голям комплимент за тази платформа?!
Без да се чувстваме гости в своите домове, голяма част дори от активните българи прибягваме към историите на сериалите. Вероятно можем да посочим разнообразни причини за това. В днешния ден нашето желание е да не бъдем зомбирани с новини. Опитайте и вие 2 седмици без новини. Гарантираме изненадващо позитивен резултат. Върху настроението, не върху нещо друго.
Една от съвременните авантюри на Netflix, със статут на световна популярност, представлява сериалът “Короната”. Успокойте се, говорим за британската корона, не за опасния вирус, от който всички се пазим. “The Crown” (както е оригиналното заглавие) се появява като идея на сценариста, продуцента и креативния провокатор Питър Морган. За опресняване на паметта, господинът го познаваме от подчертано историческите продукции “Кралицата” (2006), историята на легендарния треньор Дон Реви в “Проклетите “Юнайтед” (2009), сложната лента “Дама, поп, асо, шпионин” (2011). И, разбира се, със златни букви отбелязваме хитовия “Бохемска рапсодия” – опит за разказ на живота на Фреди Меркюри. Питър Морган работи по филма като втори сценарист.
Та, сами добивате представа колко изтънчена и явно ценена личност е този мистър Морган. На по-наблюдателните от вас им прави впечатление колко типично британски са търсените истории. Безспорно в този жанр се намества и поредицата “Короната”. Идеята на сериала е да разкаже историята на модерното кралско семейство. Първите три сезона ни въведоха в събитията около настоящата кралица Елизабет II и нейния енергичен съпруг Филип Маунбатън, а и цялото британско общество в период от 30 години – от следвоенното време 1947-а, та чак до 1977-а година. И, ако дотук публиката, главните действащи лица – кралското семейство, а и журналистите – одобряваха работата на Питър Морган и екипа му, то сезон 4 сериозно разбуни духовете.
Новите десет серии обхващат вероятно най-турбулентната и драматична ера на съвременна Англия. Вероятно твърдението ни би се приело за правилно, ако от уравнението извадим сегашното лашкане на нацията между Брекзит и Пандемията. Но да, годините между 77-а и 90-а трансформират всеки детайл от Великобритания. Това е време, в което на публичната сцена редом до суверена отчетливо се появяват: наследникът на короната Принц Чарлз, Принцеса Даяна Спенсър и Желязната лейди – Маргарет Тачър. Продукцията на Netflix се заема с тежката задача да представи на модерния зрител онези критични времена. За изпълнението ѝ те разполагат с великолепен актьорски състав, невъобразимо точни възстановчици и желанието да създадат високо изкуство.
Запазена черта при него си остава способността да предизвиква разнопосочни мнения, прерастващи в спорове. Така е и с четвъртия сезон на “Короната”. В него сюжетните линии са твърде много, за да бъдат преразказани епизод по епизод. А не това е целта на нашия анализ.
За отправна точка взимаме присъствието на любимата Лейди Ди. В “Короната” тя е изиграна по великолепен, истински и човешки начин от чаровната Емма Корин. Едва на 24 години, родената в Кент актриса смело влиза в ролята бъдещата съпруга на престолонаследника Чарлз. В изпълнението на Емма ни впечатляват вярното пресъздаване на публично познати сцени с присъствието на Даяна Спенсър, симпатичната скромност, но и загатнатата специфичност на характера, които струят от прочутото интервю на кралските годеници. За всяка стъпка в развитието на образа Корин споделя, че е изчела нужното количество мемоарни книги, отговорно и с интерес е изгледала редица документални кадри на Даяна, също така силно е разчитала на тоновете информация, подбрана от екипа на продукцията. Резултатът впечатлява!
Така смятат хора, общували лично с Принцесата на Уелс, както и нейни летописци. Един от тях – Андрю Мортън, работил активно с Лейди Ди по експлозивната ѝ биография от 1992-а, споделя пред списание Vanity Fair: “Определям изпълнението на Емма Корин в сериала като достоверно и точно. Всъщност, за мен досега то рисува най-завършения портрет на Даяна, който съм виждал.” Тези силни черти на образа на Емма Корин позволяват да навлезем в дълбините на драматичните ѝ взаимоотношения с Принц Чарлз и бъдещите ѝ роднини със синя кръв.
По тази сюжетна линия критиците на сериала насочват пиките си към Питър Морган и компания. По-умерените от тях изразяват опасения как представителите на по-младата аудитория ще възприемат сериала. Да, сериалът е заснет и реализиран брилянтно. Историята се разказва увлекателно. Сюжетът е завладяващ. НО (!) голяма част от четвъртия сезон на “Короната” представлява художествена интерпретация на реални събития. И, ако не си техен съвременник, съществува реалнa опасност да приемеш епизодите за истина.
Генерално погледнато фактите, с незначителни изключения, са тези, които обществото познава. Отстрани погледнато бракът на Чарлз и Даяна твърде често сигнализира за пробойни. Различията между тях исторически са верни, а извънбрачните връзки и на двамата с годините изплуват над водата. Тази на престолонаследника Камила Паркър-Боулс даже официално се узакони пред Бога и Кралицата.
Основното въздействие в “Короната” обаче се съдържа в напрегнатите диалози и опитите да бъде пресъздаден задкулисният живот на най-тиражираната фамилия на Острова. От тях научаваме, че бракът на Чарлз и Лейди Ди е бил обречен на тотален провал още в началото. От своя страна младата принцеса търси постоянно подкрепа от кралското семейство. От него, обаче, тя получава единствено безразличие и неразбиране. Особено силно то се усеща след раждането на следващите в реда за короната – принцовете Уилям и Хари. Вследствие на изолацията, в която живее, Даяна развива депресия. Най-ярък израз е болестта булимия, за която признава и в интервюто на века за предаването “Панорама” в ефира на BBC през 1995-а година.
Реакцията към оказалите се трагични взаимоотношения между кралското семейство и презряната от него заради популярността ѝ Лейди Ди са разнопосочни. От една страна Принц Чарлз и Принц Уилям изпращат към обществото сигнали, че интерпретацията на Питър Морган към съдбата на Принцесата на сърцата изглежда оскърбителна и неприемлива. От друга обаче, свидетели на живота по меките килими потвърждават настроенията в сюжета. Миналата седмица личният кралски иконом на Даяна – Пол Бъръл, потвърждава, че крещящата несъвместимост на характерите в кралския двор е истина. Той самият чува и вижда с очите си сцени на искрена омраза и игнориране между двете страни.
В този период силни личности се противопоставят и в политическия контекст. Все пак за период от 11 години и половина Великобритания се управлява от две дами на една възраст. За първи път в историята на кралството срещу леко комичния в някои сцени монарх стои провъзгласената за желязна лейди. В образа на Маргарет Тачър влиза поразително приличащата на оригинала Джилиън Андерсън. Да, точно така – агент Скъли от “Досиетата X” се хвърля смело в екранизацията на вероятно най-спорния министър-председател в историята на Англия. Екипът на “Короната” сякаш през цялото време търси човешката страна в характера на лидера на консервативната партия. Донякъде им се получава, но има нещо, което прави впечатление на публиката. Жестовете, мимиките, поведението на Тачър са изумително вярно пресъздадени от щатската актриса. Джилиън Андерсън дори се справя перфектно с работническия акцент. Изострената дрезгавост в тона на екранната Желязна лейди обаче сякаш прекрачва границите на достоверността.
С акцент към истината редица анализатори и историци подлагат под съмнение сюжета във втори епизод на поредицата – “Тестът в Балморал”. Според тях едва ли кралицата е подлагала на подобни изпитания своя премиер. От друга страна трудно бихме повярвали на такова демонстративно напускане на един от домовете на короната. С много въпросителни и липса на доказателства остават и отправените контра-реплики през печата, а и очи в очи, между “двете управляващи дами в менопауза” (изразът принадлежи на Принц Филип). Най-силно ги чуваме в епизод 8 “48:1” и международната криза, отнасяща се до режима в Южна Африка и крайните позиции на Елизабет II и Тачър.
Мненията сред британското общество по отношение на сериала “Короната” са силно поляризирани. Едната страна на махалото сравнява художествено променената история с актуални фалшиви новини. Колумнистът на The Guardian и водещ в BBC – Саймън Дженкинс – чрез игра на думи намеква, че в горния десен ъгъл на епизодите трябва да има означение F. Но не за “fake”, а за “fiction”. Опозицията твърди, че сатаната Питър Морган и неговите професионалисти са постигнали успех. Потвърждението идва именно от реакциите в обществото.
Темите за живота и смъртта на Даяна, за провалените бракове на почти всеки член на кралското семейство, борбата за надмощие в лицето на премиера Тачър и за строгостта на дълга към Короната ехтят мощно и днес. Дали обаче уроците от историята ще бъдат научени?! Дали в това не се съдържа основният гъдел на създателите на сериала?! Зрителят вероятно сам ще отсъди. Важното е да гледа внимателно и, както любопитството и прогресът задължават, да се наслаждава на изкуството с нужната критичност. Само така то би имало смисъл!
