Заслужено или не, има писатели, които остават в историята само с една книга, макар и да са написали много други. Такава е съдбата на Джеймс Джойс – един от най-влиятелните и значими писатели на XX в. Той е автор на сборника с разкази „Дъблинчанин“, на романите „Бдение над Финеган“, „Портрет на художника като млад“ и много други, но светът го запомня с „Одисей“, сякаш това е единствената му книга.
Именно „Одисей“ поражда много дискусии и поводи за размисъл. От една страна той е ключов за развитието на модерния роман и според списание „Таймс“ това е романа на XX в. Той е и поводът да се отбелязва т.нар. празник Bloomsday – ден, в който се чества животът и творчеството на Джеймс Джойс. Името идва от главния герой в книгата – Леополд Блум. От друга страна „Одисей“ често присъства в класациите за любими, но никога непрочетени книги. Каквото и да кажем за този роман, вероятно никога няма да е достатъчно, но е факт, че той е ключов за развитието на романовата традиция и прави авторът му световноизвестен. Един век по-късно се питаме какъв ли би бил светът, ако Джойс не беше написал този роман, или по-точно, ако не беше срещнал Нора Барнакъл, която го вдъхновява да го направи?
Музата на Джойс е родена през 1884 г. в Голуей, Ирландия. За разлика от жените до големите мъже, които се отличават с интелигентност, нетипичен чар и отдаденост, Нора съвсем не е такава. Тя е родена в бедното и неграмотно семейство на баща пекар и майка шивачка. Веднага след като завършва училище тя започва да работи като портиерка и перачка. Освен бедността, която я преследва навсякъде, Нора е наречена още „убийца на мъже“. Причината е, че първото момче, в което се влюбва, умира от тиф и пневмония. Смъртта покосява и втората ѝ любов – Майкъл Бодкин. След всички тези драматични събития Нора напуска Голуей и заминава за Дъблин. Започва да работи като камериерка в хотел и тогава съдбата ѝ се усмихва, защото среща Джеймс Джойс.
Въпреки пропастта, която ги дели, Джойс се влюбва лудо в Нора и тя се превръща в негова муза до края на живота му. Именно тя е вдъхновението и причината „Одисей“ да се появи на бял свят. Първата романтична среща на Джеймс и Нора е на 16 юни 1904 г. и именно това е дата, която писателят избира за действието на романа. Въпреки че сключват брак почти 30 години по-късно, Нора се превръща в неизчерпаем извор на живот и любов, които дават сили на Джойс да твори. Дори когато писателят решава да се премести в Париж, Нора го последва без да се замисли. Те рядко се разделят, но когато това се случи, двамата влюбени си пишат писма. Джойс презира грубоватия език на Нора, но въпреки това жадува „да усети нейната глава върху рамото си“. Именно едно от тези любовни писма беше продадено на търг за рекордните 240 000 лири.
Но тези хубави моменти далеч не са единствените в живота на Нора и Джеймс. През 1908 г. тя преживява спонтанен аборт и това сякаш преобръща отношенията ѝ с писателя завинаги. Те остават заедно, но Нора често се оплаква на сестра си, че съпругът ѝ пие много и губи пари. Освен това тя намира текстовете му за неясни и според нея би било по-добре Джойс да бъде музикант вместо писател, тъй като в юношеските си години бил добър певец. Съществуват редица спекулации, че Нора всъщност не е прочела изцяло нито един текст на Джойс, въпреки че е муза на повечето от тях, защото ѝ се струвало, че в тях няма никакъв смисъл. Освен всичко това дъщерята на Нора и Джойс страда от психично заболяване, което се изостря в началото на 30-те години и изисква хоспитализация. Малката Лусия става пациентка на известния швейцарски психолог и психиатър Карл Юнг. Баща ѝ я посещава, но това е абсолютно забранено на Нора и тя никога повече не вижда дъщеря си.
Въпреки всички тези премеждия Нора остава до Джеймс Джойс до края на живота му, защото любовта ѝ към него е по-силна от всичко друго. Макар и толкова различни, има нещо, което ги събира и ги кара да черпят любов и вдъхновение един от друг. Джойс умира в Цюрих през 1941 г., а Нора го надживява с цели десет години. Каквито и спекулации да има около връзката ѝ с Джойс, независимо от това дали е чела текстовете му или не, Нора ще остане завинаги в историята като жената, вдъхновила написването на великия и вечен роман „Одисей“.
