Има жени, които са родени да се открояват. Жени, които по някакъв необикновен и магичен начин успяват да те завладеят. Жени, които с всичките си сетива усещаш, че са фатални, но въпреки това просто обичаш и им се подчиняваш. Такава жена е Лиля Брик – музата на руския авангард, за която говори цяла Москва.
Лиля Юриевна Каган е родена на 11 ноември 1891 г. в семейство на адвокат и учителка по музика. Учи живопис и скулптура в Архитектурния институт, говори перфектно руски и немски. Съдбоносно влияние ѝ оказва книгата „Какво да се прави“ на Николай Чернишевски. В нея той описва едно ново общество, в което жените са независими и равни на мъжете. Романът на руския писател значително променя възгледите на Лиля, която се превръща в една свободна и независима жена, която често дава повод за завист и клюки.
Когато е на 21 години, Лиля се омъжва за руския писател и литературен критик Осип Брик. Той далеч обаче не остава единственият мъж в живота ѝ. Съвременниците на Лиля Брик я намират за грозновата, имала голяма глава и ходела изгърбена. Въпреки това тя притежава необикновен чар, който по необясним начин привлича мъжете. Тя неслучайно е наречена музата на руския авангард, защото редица мъже са лудо влюбени в нея. Много от тях преминават и през леглото ѝ, но Осип няма нищо против, защото твърди, че въпреки всичко тя е само негова.
Фаталната Лиля белязва и съдбата на големия руски поет Владимир Маяковски. Той има връзка с нейната сестра Елза, но една случайна среща с госпожа Брик обърква завинаги живота му. Маяковски се влюбва толкова лудо в нея, че до края на живота си не поглежда друга жена. В един момент Владимир, Лиля и Осип заживяват заедно, с което скандализират цяла Москва, въпреки че тройката им по това време далеч не е единствената в руската столица. Осип Брик държи близо до себе си поета, защото осъзнава колко би могъл да спечели от таланта му. Маяковски посвещава повечето си стихове на Лиля, но освен това я издържа и материално. Купува ѝ кола, а тя често се шегува, че само те двете с жената на френския посланик шофират. Въпреки това Лиля Брик не се разделя с Осип. Тя знае, че Маяковски страда, но според нея именно от болката се раждат най-хубавите стихове.
През 1930 г. Маяковски не издържа и се самоубива. Малко след това Лиля се развежда с Осип Брик и се омъжва за съветския генерал Виталий Примаков. Не след дълго той е екзекутиран, а Лиля се омъжва за сценариста Василий Катанян. След смъртта на втория си съпруг фаталната муза за известно време остава без доходи и се озовава на улицата, но благодарение на контактите си успява да си върне предишното положение.
Въпреки браковете и многобройните си връзки, Лиля Брик остава парадоксално вярна на Владимир Маяковски. След неговата смърт тя разполага с наследството и архивите му. Участва в издаването на пълните стихосбирки на поета и създава първия музей на Маяковски в Москва. Освен това до края на живота си тя никога не се разделя със златната верижка с пръстен, които Маяковски приживе ѝ подарява. Тя е жестока към него докато е жив, но някъде дълбоко в сърцето си винаги го е обичала.
Необикновена и елегантна – Москва не е виждала жена като нея. Лиля Брик е муза и вдъхновение за дизайнери, фотографи, поети и художници. Тя е онази, за която всички говорят, защото умее да провокира. Но освен че е фатална и ексцентрична, Лиля Брик притежава рядък ум и усет за естетика. Тя създава един от най-известните художествени салони в Москва. Руската примабалерина на Болшой театър Мая Плисецкая казва, че такъв салон Русия досега не е виждала и сигурно няма и да види.
Дори и на преклонна възраст, Лиля Брик не спира да бъде ухажвана и желана. В края на живота ѝ обаче съдбата решава да не бъде благосклонна към нея. Когато е на 86 години, тя получава фрактура на тазобедрената става, която я обездвижва. Отчаяна от своята безпомощност, на 4 август 1978 г. тя поглъща смъртоносна доза хапчета и се самоубива. Музата на руския авангард остава горда до края на живота си. Освен в спомените на съвременниците си и в книгите на биографите, Лиля Брик продължава да живее и в стиховете на любимия Владимир Маяковски. Необикновена и жестока, но едновременно с това желана и обичана – така я вижда Маяковски, така ще я видим и ние още един път през един от многото негови стихове, посветени на нея:
„Измъчен така,
за пари и за слава
поетът сменил би любимата,
а аз друг радостен звън
не познавам,
освен звъна на твоето име.
Да се застрелям не мога,
не ще се хвърля
под мост и влак.
Освен острието
на твоя поглед,
никой нож над мене няма власт.“
