Когато горди поглеждаме към историята и говорим за България на три морета, в нашето съзнание изниква образът на цар Симеон. В нашето минало обаче има още един владетел, при когото българското царство излиза на три морета. Това е цар Иван Асен II – синът на Иван Асен I. По негово време България преживява политически, икономически и културен разцвет подобен в голяма степен на Златния Симеонов век. Известен с добре премислените династичните бракове и умелите си политически ходове, Иван Асен II превръща България в една могъща държава. На името на този славен Асеновец е кръстена една от най-старите улици в София и подобно на прочутия владетел, тя носи духа на отминали, но славни времена.
Улица „Цар Иван Асен II“ се простира между Орлов мост и бул. „Михай Еминеску“, където преминава в бул. „Шипченски проход“. Днес тя е една от централните и най-обичаните софийски улици, но някога това са били покрайнините на столицата, а кварталът около нея се е наричал Трета извънградска част. В по-голямата си част улицата е павирана, което я прави романтично място за разходки. В миналото оттам са минавали трамваи №4 и №10. Първоначално линията е била една и по нея се е движела една мотриса напред-назад, но впоследствие линията е сдвоена и трамваите са стигали до сградите на БАН и завод „Електроника“. Емблематична от това време е „Стъклената спирка“ при градинката на „Цар Иван Асен II“, където е било удоволствие да чакаш трамвая с вестник в ръка.
Днес по тази пъстра улица не вървят трамваи, но тя продължава да пази красивия дух на миналото заради запазените прекрасни сгради, в които някога са живели личности като писателят Ран Босилек, поетът Емануил Попдимитров, философът Михаил Димитров и др. Дори писателят Йордан Йовков бил запленен от романтичната атмосфера и интелектуалния живот на улица „Цар Иван Асен II“. След като се връща от Румъния, той отсяда при психолога Спиридон Казанджиев, който живее там заедно с Бела – сестрата на Дора Габе. Йовков обичал сутрин да пресича „Цариградско шосе“, да сяда в Борисовата градина и да измисля любимите на поколения разкази. Той никога не успява да заживее в собствено жилище на „Цар Иван Асен II“, но въпреки това не спира да черпи вдъхновение от хубостта ѝ.
Една от най-впечатляващите къщи на улица „Цар Иван Асен II“ е тази на проф. Ванко Ничев – виден лекар, посветил се на борбата с туберкулозата и белодробните болести в България. Той е бил и много обичан преподавател, който успявал да завладее аудиторията, когато говори, а лекциите му не са загубили своята актуалност до днес. Къщата е на два етажа и се отличава с красивите си лози и пъстрите капаци на прозорците. Както голяма част от сградите там, така и тази е с ограда и китен вътрешен двор.
Сред най-известните сгради на улица „Цар Иван Асен II“ се нарежда кино „Влайкова“ – едно от културните богатства на България. Строежът на киното започва през 1925 г. от Мария и Тодор Влайкови, които заради това ипотекират дома си. Писателят Ран Босилек в спомените си казва, че е виждал с очите си как двамата съпрузи носели камъни и тухли с ръцете си. В края на 1925 г. Мария съобщава на тогавашното Министерство на народното просвещение, че иска да дари безвъзмездно сградата. В завещанието си посочва, че иска сградата да бъде стопанисвана от Министерството, а приходите да отиват за обучението в чужбина на талантливи български артисти. При бомбардировките над София от 1944 г. киното е унищожено, а по-късно е възстановено и реквизирано от Столичното военно комендантство за нуждите на армията. От 1949 г. то е собственост на читалище „Антон Страшимиров“, което се помещава над него. Преди няколко месеца киното отново беше на ръба на оцеляването заради старата техника, с която разполага. За радост на почитателите му в продължение на 8 месеца дарителска кампания успя да събере над 73 000 лв., с които бяха закупени нова дигитална прожекционна машина и 3D екран. Те дадоха нов живот на кино „Влайкова“ и то продължава да радва софиянци с очарованието си.
Улица „Цар Иван Асен II“ е популярна и с малките си магазинчета, които я правят още по-цветна и любопитна. Обитателите им сякаш формирали свой различен и интересен свят, или поне така изглежда от спомените на още един от живелите там – Драган Тенев: „Нека почна най-напред с обущарите на махалата – Любо, Сандо, Станко и Милан. Те работеха в миниатюрни дървени барачки, където можеха да бъдат подновени и най-разкапаните обувки, каквито сегашните не могат дори да си представят. Но нашите първи обущари не бяха само умели занаятчии и макар и простоватички бяха преди всичко друго добри хора. Щом някой от нас избягваше от училище през зимата, те го приютяваха от сърце в отоплените си с кюмбета барачки и той можеше да си стои там колкото иска в разговори, почващи от политиката и свършващи обикновено със сексуалния живот в махалата.“ По подобен начин живеят бакалите, хлебарите и другите обитатели на улицата. И до днес там работи хлебарницата със собствена фурна, която е една от най-старите в София и пред която все още се извиват опашки за хляб и козунаци. Между приятната атмосфера на ключари, пекари и други са се настанили и красиви графити, които пък от своя страна напомнят за съвременността.
Каквото и да си кажем за царствената софийска улица, то никога няма да е достатъчно. Освен че е красива, тя носи духа на миналото, който се усеща на всяка крачка – от паветата, през къщите до магазинчетата. На финала на този разказ ще се върнем в началото на улицата, за да кажем няколко думи за онези две сгради, които са се превърнали в емблеми не само за „Цар Иван Асен II“, но и за Орлов мост. Това ще направим отново през очите на Драган Тенев: „Най-големият между тези домове по нашата нова улица тогава беше огромната четириетажна кооперация „Асеновец“ с три входа. Тя се издигаше на ъгъла на „Иван Асен“ и булевард „Евлоги Георгиев“, а срещу нея, на мястото на познатата днес на всички софиянци кооперативна палата „Царевец“ от другата страна на улицата, беше празен парцел, обрасъл изцяло в бурени. Сред него се търкаляха десетки изоставени стъпала от бял врачански камък, между които се играеше идеално на „стражари и апаши.“ Не знаем дали днес там някой играе на „стражари и апаши“, но сградите „Асеновец“ и „Царевец“ продължават емблематично да ограждат като двери „Цар Иван Асен II“.
