Закръглени и с ненаситен апетит – такива са жените, които Федерико Фелини харесва. Още като малък великият италиански режисьор обича да рисува гигантски жени и себе си като лилипут, застанал между тях. Докато не среща Джулиета Мазина – мъничка като момиченце, слаба и фина. Тя е пълната противоположност на жените от неговите фантазии, но въпреки той се влюбва лудо в нея. След първата им среща в унес обикаля улиците на Рим и не може да повярва, че е толкова влюбен в дребната Джулиета.
Джулиета Мазина е родена в градче, близо до Болония. Първоначално започва да се занимава с литература, но мечтата ѝ винаги е била да стане актриса, затова завършва и актьорско майсторство. 1943 г. се оказва съдбоносна за нея, защото тогава среща бъдещия си съпруг Федерико Фелини. Те не се запознават нито на частна вила, нито на изискан бал, а сред магичната атмосфера на радиото. По това време Фелини работи там, а Джулиета е избрана да изпълни главната роля в неговата радиопиеса „Чико и Палина“. Федерико се влюбва в гласа ѝ, но остава шокиран, когато я вижда. Тя не е нито пълна, нито обича да яде, но въпреки това режисьорът полудява по нея.
Освен че е мъничка като перце, Джулиета Мазина е също така скромна и срамежлива. На първата среща с Фелини тя поръчва само най-евтините неща от менюто, въпреки поканите на Федерико да си поръча каквото пожелае. Всичко това кара режисьорът да я заобича още повече. Първоначално двамата влюбени живеят в апартамента на лелята на Джулиета, а на 30 октомври 1943 г. официално се женят. Фелини лети на крилете на любовта и сам рисува поканите за сватбата. Малко по-късно възкликва: „Нямах желание да се женя, но никога не съм съжалявал, че се ожених за нея“.
По всичко личи, че това ще е един щастлив брак, а на артистичната двойка ѝ предстоят само хубави моменти, но бързо се оказва, че това не е така. Няколко месеца след сватбата Джулиета забременява и планира, ако детето е момче, да го кръсти Федерико. Тази красива мечта обаче не се сбъдва, защото актрисата пада по стълбите и губи детето. Известно време след това тя отново забременява и ражда така бленуваното момче, което кръщава на името на съпруга си. Не ѝ е писано обаче да се радва дълго, защото две седмици след раждането детето умира, а красивата Джулиета разбира, че никога повече няма да може да зачене.
Тези моменти сякаш сближават още повече актрисата и режисьора. В пристъп на отчаяние Джулиета прошепва: „Сега останахме сами и сме си само ние…“ Въпреки всичко, което се случва, Федерико не спира да обича съпругата си и я превръща в своята муза. Тя изиграва главната роля в много от филмите на своя любим – „Пътят“, „Измамата“, „Светлините на вариетето“ и др. За ролята си в „Нощите на Кабирия“ получава наградата на Филмовия фестивал в Кан за най-добра актриса през 1957 г. Тя се превръща в любимата и обичана актриса Джелсомина.
Мечтата на малката Джулиета да стане актриса се сбъдва, даже още повече – тя е музата на един от най-великите режисьори на XX в. Въпреки това тя е принудена да дели съпруга си с други жени, защото Федерико не се отказва от фантазиите си. Връзките му с чуждите жени са многобройни. Той им плаща не само вечерите, а и пластичните операции, самолетните билети и какво ли още не. Една от тях – Розита Стенбек, без капка свян разказва за срещите си с Федерико Фелини, Алберто Моравия и Марчело Мастрояни, които се превръщали в оргии. Никоя от тези жени обаче не успява да измести Джулиета от сърцето на Федерико. Когато му връчват Оскар за цялостно творчество през 1993 г., в речта си той казва: „Естествено, най-напред бих искал да благодаря на онези, които са работили с мен. Не мога да ги цитирам всичките. Така че ще се задоволя само с едно име, това на актрисата, която е и моя съпруга. Благодаря, скъпа Джулиета, и, моля те, спри да плачеш!“
Как ли би могла да приключи такава любов? Федерико и Джулиета си тръгват от този свят един след друг. В последните години от живота си и двамата се разболяват много тежко. Федерико получава инсулт и дясната му страна се парализира, а Джулиана се разболява от рак на белите дробове. Фелини умира на 31 октомври 1993 г. На погребението му Джулиета тихо прошепва: „До скоро, любов моя!“ и няколко месеца по-късно полита към своя любим.
