Откакто свят светува едно нещо привлича хората, хипнотизира ги и ги изважда от нормалния ритъм на живот. Кара ги да гледат в посока на действие. И това не е проява на любов и състрадание, не е изречена истина, не е храна или пари. Това е насилието.
В зоопарка лъвовете ядат в определен час. Днес техният отговорник им подава порциите със закъснение и те са по-гладни от обикновено. Лъвовете започват да се хранят и между тях възниква естествен конфликт. Чуват се предупредителни звуци и след това следва…
Днес в предаването на X, водещият Х се сби с госта си. Не видяхте ли? Пуснаха даже реклама. „Ама какъв слабак е единият. А другият трябваше да го нарита още повече.“ „Ама то било шега!“ „Жалко! Жалко, че е било шега.“ Всичко това е най-новото проявление на насилие в телевизията. Насилие на шега. То играе с онзи център на мозъка, който ни кара да гледаме бокс и всякакъв друг състезателен спорт. Разчита на инстинкта за конкуренция.
В миналото човекът се сблъсква с прости и ясни опасности. Той трябва да запали огън, да намери храна или да убие животно, което навлиза в територията му или го застрашава. Това изгражда психиката на прачовека. Ние сме се развили с тези малки прагове на дразнимост – спусъци на агресията. А представете си модерния свят, в който агресията и насилието са облечени в думи, когато всяко „добър ден“ от служителката в банката, накарала ви да чакате 30 минути, ви изпълва с желание да… вие си знаете. Защото това е първична реакция, която се потиска и просто отвръщате със „Здравей.“
Психолози от Манчестър доказват, че колкото повече е проявата на естествено заложена агресия, толкова повече индивидът съобщава за щастлив и пълноценен живот. Откриват, че работници на строителна площадка са 10 пъти по-задоволени от живота си, отколкото професори в университети. Също намират корелация с потискането и пасивната вербална агресия. Един от техните призиви е:
Сложете професорите в клетки и нека се бият.
И наистина, не сме ли превърнали агресията в табу, вместо да я приемем и да намерим начин да я изразим здравословно. Разбира се, затова е спортът. Затова е и играта на сцена. И ето че една малка измислена случка в студиото на телевизията ни връща към нашия зоопарк. Тук нападащият сме ние, а жертвата е човекът, който ни е ощетил. Онзи, който ни пречи да спим, онзи, който говори с приятелката ни. Защото това е нашата територия, това защитаваме.
Идентификацията води до интерес. Статиите с добри новини са в пъти по-малко четени от тези, които съобщават за конфликти. Някои психолози смятат, че всеки протест е проява на дълго потискани агресивни импулси. Колкото по-дълго сме в изолация, толкова рискът от социален протест и бунт расте.
Понякога интелигентната „агресия“ е думата – Не.
Автор: Иван Тасев
