„Спазвайте необходимата физическа дистанция и инструкциите на салонния персонал… Носенето на маска в сградата на театъра е силно препоръчително.”
Не, това не е цитат от пиеса или филм на Стенли Кубрик. Това се чува в залата на Народен театър „Иван Вазов” минути преди представление. Атмосферата е студена, медицинска, стерилна. На входа се провежда и церемония по дезинфекция, контролирана от маскиран мъж, застанал между устройства със спирт.
Влизането в Народен театър „Иван Вазов” никога не е било по-карнавално. Карнавал с маски. Може да видите всякакви – сини, черни, червени, дори розови, има и маркови, които да отиват на по-скъпите тоалети – защото по маските посрещаме. Нормалното покашляне на човек в салона предизвиква моментално втренчени погледи. Но, това е новото нормално.
Тази нощ, на премиерата на новия спектакъл на Иван Пантелеев, „Капитал(на) грешка”, залата е пълна. Наполовина! Капацитетът на голямата сцена е 780 места. Ковид-19 повелява пълната зала днес да е 390.
„Всекиму заслуженото” е посланието, което не слиза от сцената. Няма и петнадесет минути от началото и актьорите ни подсещат с въпроса „Здрави сте, нали?”.
Зрителите не осъзнават дали това е част от пиесата или просто реакция на актьора. Репликата е последвана от нервен смях в залата и коментар от публиката: „Ето затова бандитите са с маски!”.
И наистина, представете си чувството да си актьор на тази сцена. Той търси реакцията. А пред него са наредени скрити лица, които не издават мимика, които не предават емоция. Та нали старата максима е, че вълната тръгва от сцената, докосва публиката и се връща отново. Това пречи ли на актьора? Или може би играта му трябва да бъде още по-експресивна, с надеждата да чуе поне някакъв смях?
Иронично е, че символът на театралното изкуство са маските. И точно сега маските се превръщат в бариера. Знаете ли, че около 400 хирургични маски са необходими, за да се изгради стена от 80 квадратни метра? Това е преградата между артистите и публиката.
Психолозите смятат, че скриването на лицето отключва защитни механизми, дълбоко вкоренени в съзнанието на човека. Може ли един актьор да играе по същия начин, когато около него блестят очите на същества, които показват от себе си точно толкова, колкото и един терорист.
Но дори и така, шоуто продължава. „Капитал(на) грешка” намеква за ситуацията, в която се намира човечеството днес. Търси паралели. Прави го по начин, специфичен за режисьора Иван Пантелеев – семпло, еднотемно, монохромно.
В залата обаче спектакълът на другите маски е още по-любопитен. Той напомня, че човекът и преди се е сблъсквал с това. Изкуството сякаш за това е създадено. Да направи живота по-поносим.
Защото историята доказва многократно… Войни, глад, бедствия, пандемии и… винаги ще се намери някой да запее като бунт, някой да измисли смешка в най-страшния момент, някой да затанцува с последни сили. А другите ще го гледат.
Маските на Ковид-19 се борят с маските на театъра, но по-ексцентричен ум би казал, че може би играят заедно. Може би в театъра се диша по-спокойно, когато зрителите не седят един до друг. Може би актьорът играе още по-въздействащо, когато пред него има бариера. Защото, за да последва освобождаване и катарзис, пред нас трябва да има изпитание, нещо, което да преодолеем.
„Капитал(на) грешка” е просто един от спектаклите, на които може да преживеете силата на театъра точно в този момент от историята на човечеството. В него режисьорът продължава предишните си търсения от постановката „НЕОдачници”. Разкриват са характери, в които всеки може да припознае черти от себе си. Измамата, обсебила живота им и как тя пречи или помага, за да оцелеят.
„Капитал(на) грешка” завършва с аплодисменти и сваляне на маските. Изкуството е победило. Преди поредната дезинфекция.
Автор: Иван Тасев
