Художник, график, скулптор, автор на книги и филми – всичко това и какво ли още не е Салвадор Дали. Световноизвестният сюрреалист е един от най-значимите и разпознаваеми артисти на ХХ в. Казват, че зад всеки един такъв успял мъж стои една силна жена. Каква ли жена би подхождала на мъж като него – ексцентричен в поведението си и еклектичен в идеите си? Навярно същата като него, за да му даде нужния тласък и да отприщи като ураган таланта му.
Колкото се говори за творчеството на Салвадор Дали, толкова се обсъжда и неговата сексуалност. Като малък той разлиства книга за заразни болести, предавани по полов път и развива патологичен ужас към жените, в следствие на което не желае да се обвърже. В публичното пространство се обсъжда и близкото му приятелство с испанския поет Фредерико Гарсия Лорка. Всичко това обаче коренно се променя през 1929 г., когато Дали среща неговата Гала, която завинаги ще остане неговата Елена от Троя, неговата единствена жена, неговата богиня Градива.
Елена Димитриевна Дяконова, както е истинското ѝ име, е родена в руския град Казан. Макар палава и фриволна, Елена Дяконова е добре образована, има висока обща култура и вкус за красивото. Когато е на 17 години, заминава за санаториум в Швейцария, за да лекува туберколозата си. Там тя се среща с френския поет Пол Елюар, който също бил изпратен в санаториума, за да се лекува от… поезия. Той е впечатлен от руската девойка и макар че майката на Елюар я оприличава на мишка, те двамата се женят и някъде там Елена се превръща в Гала Елюар. Бракът им обаче не върви добре, защото Гала не е родена да бъде примерна майка и съпруга. Тя от малка усеща, че е създадена за велики дела. Гала ражда дъщеря на Пол, но изпитва ужас от това. Малката Сесил израства пренебрегвана и без капка майчина обич. Когато забременява втори път, Гала прави аборт, след който лекарят ѝ съобщава, че никога повече няма да може да има деца. Вместо да се разплаче и натъжи, Гала с облекчение възкликва: „Какъв късмет!“
Макар и омъжена за Елюар, Гала не се спира пред нищо. Често заспива в прегръдките на други мъже, търсейки в тях единствения, онзи с нечуван и уникален талант. Широко обсъждана в публичното пространство тогава е връзката ѝ с немския художник Макс Ернст, когото тя откъсва от семейството му. В един момент той заживява заедно с Гала и Елюар, а тройката им предизвиква колкото скандал, толкова и злобна възхита. Въпреки скандалното поведение на Гала и многобройните ѝ връзки с други мъже, Пол Елюар посвещава на музата си безброй стихове. Тя е едновременно мразена, но и неизчерпаем извор на вдъхновение.
Повратна точка в живота на тримата е срещата им със Салвадор Дали. Когато го вижда, Гала веднага разбира, че пред нея стои гений и веднага го пожелава. Макар и с 10 години по-възрастна от него, тя става негова муза и любовница, а малко по-късно и съпруга. Когато се запознават, Дали вече общува с кумира си Пабло Пикасо, участва в изложби, но все още е в търсене на собствения си стил. Нужна му е посока, нужно му е канализиране на енергията и конкретно вдъхновение, за да се превърне в големия Салвадор Дали. Гала му дава всичко това.
Музата на великия Дали обаче съвсем не е толкова красива. Тя има жилесто и грубовато тяло, плоски гърди и по-скоро мъжки черти на лицето, но въпреки това притежава много силна женска енергия, която кара мъжете да ѝ се подчиняват. Това прави и Салвадор Дали. Тя оказва много силно влияние върху него и му вдъхва увереност. В периода, в който е с нея той рисува едни от най-известните си картини, сред които и „Постоянство на паметта“, а самата Гала се появява в множество негови произведения, често като Дева Мария.
Освен муза на Дали Гала приема ролята и на негов мениджър. Тя постоянно наставлява работата му и дори изготвя график, по който той рисува. Организира множество изложби и интервюта, за които взима високи хонорари. Тя стои и в основата на заминаването им за Америка през 1940 г., където Дали става още по-известен. Благодарение на Гала Дали натрупва сериозно богатство, което със съпругата му не спират да демонстрират – и двамата обичат лукса, парите, охолния живот. Гала е известна с любовта към дизайнерските рокли и шапки, част от които измисля самият Салвадор Дали. Те се превръщат в една от най-екстравагантните двойки, символ на лукс и етикет. Богатството им толкова набъбва, а с него и любовта, че Дали дори подарява на своята любима замъка Пубол недалеч от Порт Лигата, където можеш да я посещаваш само с писмена покана.
В продължение на 50 години Гала осмисля живота на Салвадор Дали и той не спира да я боготвори, дори когато остарява. През цялото това време обаче Гала не спира да се среща с други мъже. Малко преди смъртта си тя има връзка с Уилям Ротлейн, който тогава е с 46 години по-млад от нея. В замъка Пубол организира множество събирания, които прерастват в разврат, но това не било проблем за Дали. Той обича своята Гала, дори когато тя си ляга с други мъже и се пристрастява към пластичните операции. Скандална и похотлива тя остава неговия извор на вдъхновение. До края на живота си Салвадор Дали не рисува друга жена.
Тези, които не успяват да се доберат до нея, често я наричат алчно и похотливо чудовище, но тя никога не обръща внимание на такива думи. Безкрайно противоречива, вдъхновение и прокоба, Гала като змия се промъква в живота на Дали и го променя за цял живот. Тя си отива от този свят на 10 юни 1982 г., ненавършила 88 години. Салвадор Дали не може да преживее смъртта ѝ. Започва целенасочено да обезводнява организма си, за да умре, но съдбата му отрежда 7 години живот без Гала. „Вечността сме аз и ти“ възкликва той и на 23 януари 1989 г. отлита към небето, където се събира с непрежалимата и любима Гала.
