Малката Уасиля от Сирия живее в бежанския лагер в „Овча купел“ в София. Тя учи български и я заварваме да рисува великденски яйца заедно с още няколко момичета. Говорим си за това как се чувстват, какво обичат да правят и какво искат да получат. Казват, че всичко си имат.
Накрая, вече сме станали да си ходим, учителката пита Уасиля научила ли е стихотворението си за днес. Молим я да ни го каже, тя се срамува, но все пак решава да ни изрецетира малко. Чуваме „Две хубави очи“ на Яворов и изтръпваме. Колко ли българчета знаят тези стихове, не знам, но си струва човек да чуе Уасиля.
Децата се усмихват на живота дори в Интеграционния център за бежанци в София, район „Овча купел“.
