Заключена в сърцето на София и облечена в много зеленина, улица „Оборище“ носи духа на стара София, а сградите по нея крият любопитни истории. Тя започва в района на улица „Раковски“ и достига до бул. „Ситняково“, а проектът за нея е заложен още през далечната 1879 г. в първия градоустройствен план на столицата. За различните обитатели на тази улица се носят много легенди, но едно е сигурно – и преди, и сега „Оборище“ си остава една от най-красивите улици на София.
Трасето на улицата още в самото си начало преминава от двете страни на храм-паметник „Св. Александър Невски“, след което започват множеството жилищни сгради, посолства, училища, ресторанти и др. На №15 ни посреща Посолството на Нидерландия, а срещу него остават Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ и Докторската градина. Веднага след това, на №17, ни посреща Националното музикално училище „Любомир Пипков“, което е и първото музикално училище в България.
Улица „Оборище“ е една от онези улици, където върху фасадите на жилищните сгради ще намерите много паметни плочи, които свидетелстват за това кой е живял някога там. Магията на духа започва още на №21, където някога са живели актьорите Маргарита Дупаринова и Апостол Карамитев. Над 30 години Маргарита Дупаринова живяла без Апостол Карамитев, но общият им апартамент на „Оборище“ бил пълен навсякъде с негови снимки. Малко по-надолу по улицата, от дясната страна на №22, някога е живял и писателят Йордан Радичков. Там той прекарва последните дни от живота си, далеч от хората и суетата. А срещу някогашния дом на Радичков са разположени едни от най-красивите сгради на „Оборище“ – тези на Френското посолство.
Сградата на френската резиденция по-рано е била собственост на „Белгийската банка за чужбина“. На сайта на посолството има любопитна информация, че банкерът Ангел Куюмджийски, който поръчал построяването на сградата, бил подиграван от съвременниците си, че е избрал анахроничния виенски барок, вместо модния тогава Баухауз. Любопитен момент от живота на тази сграда е датата 20 януари 1989 г., когато в трапезарията на резиденцията се състои закуската между френския президент Франсоа Митеран, на която присъстват редица интелектуалци, сред които Радой Ралин, Блага Димитрова, бъдещият президент д-р Жельо Желев и др. Срещата е една от ключовите за свалянето на комунистическия режим в България. От 1998 г. резиденцията е със статут на паметник на културата с национално значение. През 30-те години на XX в. е купена и съседната, която се използва за посолство на Франция.
Веднага след това се е наредила друга красива сграда – резиденцията на посланика на Нидерландия. Това е бившата къща на индустриалеца Боян Пеев, която през 1978 г. е обявена за паметник на културата с местно значение. Боян Пеев е малкият син на Велизар Пеев, който в началото на XX в. започва да произвежда шоколад в България. Сградата е дело на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов, които проектират също и сградата на БНБ. Благодарение на посолството на Нидерлания в България къщата се поддържа в добър вид и е една от най-красивите на „Оборище“. Вътре в къщата са запазени уникални и майсторски дърворезби, които напомнят на старите български къщи. Ако минете покрай сградата и погледнете към нея, ще видите различни видове кактуси, които красят терасата на резиденцията, а зелените дървени капаци по прозорците създават чувство на уют.
Малко след Френското посолство е една от най-любопитните сгради на „Оборище“. Тя цялата е покрита с дива лоза и изглежда като къща от приказките. Няколко стъпки по-надолу пък се намира сградата, в която някога е живял писателят Мирослав Минев. Той е роден в Казанлък през 1898 г. в семейството на Зоица и Петър Миневи, но от 1910 г. семейството му живее в София. Публикува разкази, статии и рецензии в списание „Хиперион“, вестник „Литературен свят“ и др. В периода 1934 – 1940 г. той издава елитното списание „Завети“, където пишат редица интелектуалци като Тодор Влайков, проф. Гаврил Кацаров, Илия Арнаудов и др. Любопитен факт от неговия живот е, че практикува адвокатската професия и като такъв защитава поета Никола Вапцаров в делото срещу него. Неговите съвременници казват, че макар и в края на живота си да се налага да реди бордюри по тротоарите, Мирослав Минев запазва добротата и аристократичната си осанка.
А точно преди „Оборище“ да бъде пресечена от бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ се намират емблематичните къщи близнаци, които ни радват с красотата си вече повече от век. Те са построени през 1911 г. и се смятат за своеобразен вход към центъра на София. Архитект на сградите е Никола Лазаров, на когото дължим много други сгради, включително и известната къща с титаните на ул. „Граф Ингнатиев“. Къщите са построени по поръчка на братята Иван и Юлиян Парушеви, а за това как е дошла идеята – Никола Лазаров казва, че е сънувал къщите близнаци. Според други твърдения обаче съпругата на Иван Парушев заимства идеята от проекта на вила в Лион. Сградите близнаци са проектирани и построени през 1911 г. ,но за съжаление Юлиян Парушев не успява дълго да се радва на красивата си къща. Той умира внезапно, а малко след това съпругата му продава къщата. Към другата сграда близнак съдбата е по-благосклонна, защото тя и до днес се обитава от наследниците на Иван Парушев. Независимо от това обаче кои са обитателите на къщите, те и двете са добре поддържани и пазят духа на миналото, а някои минувачи на шега казват, че им напомнят на къщи от приказките на братя Грим.
В частта към бул. „Ситняково“ някога са живели опълченците Никола Радев и Никола Джаров, фотографът Златан Златанов и др. Наричат „Оборище“ и улица на интелектуалците, защото там са живели още архитектът Любомир Нейков, актьорът и режисьор Стефан Караламбов, художникът Марин Устагенов, офицерът Стефан Славчев и др. В частта след канала се намират още 129 ОУ „Антим I“ /някогашната Пета софийска прогимназия/ и 164 ИЕГ „Мигел де Сервантес“. Интересен факт е, че сградата е построена по проект на известните архитекти Георги Фингов и Кирил Маричков още през 1912 г.
А между всички тези прекрасни сгради са се сгушили редица квартални магазини, ресторанти, кафенета и сладкарници – едни от най-уютните в София. Компания им правят много дървета, които правят улицата много зелена и още по-приветлива. Както и да наричат „Оборище“ – улица на духа, на интелектуалците, на дивата лоза, на кактусите или по някакъв друг начин – тя си остава една от най-красивите улици на София, която носи духа на отминалите времена и сякаш ни пренася в приказка. Дали ще вървим по стъпките на живелите тук или просто ще седнем да пием кафе, „Оборище“ си заслужава вниманието по всяко време от деня и годината.
