Създаването на музея Виктория и Албърт в Лондон е свързано с т.нар. Голямо изложение от 1851 г. – първото от поредица изложения, станали изключително популярни през XIX век и с продължаваща и в XX век традиция (последното Световно изложение е от 2015 г. в Милано. Хенри Коул, един от организаторите на Голямото изложение, е и първият директор на музея, наречен тогава Museum of Manufactures. Няколко от експозициите за изложението стават основа за колекциите на музея, а през 1854 г. той е преименуван на South Kensington Museum и преместен на ново място – в Южен Кенсигтън, където е и до днес.
Музеят официално е отворен от кралица Виктория през 1857 г. и много бързо са организирани нощни посещения на светлината от газови лампи, така че работниците да могат да разглеждат колекциите му. Голяма част от музеите в началото на XIX век се откриват с идеята да бъдат показани притежанията на определен човек или фамилия, но този музей изглежда има допълнителна причина за съществуването си. В средата на XIX век Индустриалната революция е в разгара си, а управата на музея иска да осигури на всички, включително на заетите във фабриките, обучителни ресурси, чрез които да се повиши производителността на индустрията като цяло. Музеят Виктория и Албърт, спокойно можем да кажем днес, е част от машината за просперитет на Великобритания по време на викторианската епоха и целите и функциите му са доста практически насочени, факт, който съвсем не понижава значението му през изминалите десетилетия.
Тук е мястото да споменем, че функциите на музея, разбира се, се променят с годините, следвайки темповете на промяна в обществото, нагласите и интересите му, а това е още една от много важните черти на музейната институция – свързаността ѝ с живата тъкан на човешкото битие (за добро или лошо). Свидетелство за това е фактът, че в началото на 70-те години на XX век Виктория и Албърт става първият музей, провел в залите си рок концерт – изобретателен ход от страна на тогавашния директор Рой Стронг, за да бъдат привлечени в музея повече млади хора.
Не можем да не да споменем, че входна такса за музея няма, както и за повечето важни за Лондон музеи и инстуции – Националната галерия, Британския музей, Музея по естествена история, Лондонския музей, Кралската академия и т.н. Няколко са големите институции, на които Виктория и Албърт дава живот – сегашната Кралска академия по изкуствата, постигнала пълна институционална независимост едва през 1949 г., Роял Албърт Хол и Научния музей, който е основан през 1893 г. с прехвърлянето на част от експонатите от Виктория и Албърт, но едва през 1914-а официално са разделени научните колекции и колекциите с изкуство.
Музеят е разположен в част от Лондон, наречена Албертополис, наред с няколко други институции, посветени на принц Албърт, чиято смърт през 60-те години на XIX век дава облика на цялата последваща викторианска епоха. През 1899 г. кралица Виктория дава начало на строежа на сградата Aston Webb вляво от главния вход на музея, която е открита десетилетие по-късно от следващия британски монарх – Едуард VII. Колекциите на музея днес наброяват над 2 милиона експонати, създадени за период от 5000 години на човешко занаятчийство и идещи от няколко различни континента – Европа, Северна Америка, Северна Африка и Азия. Колекциите от керамика, текстил, стъкло, бижута, мебели, както и рисунки и фотографии, са сред най-големите и умело организирани колекции в света, изложени в 145 галерии.
Тематично музеят разполага с четири изложбени „пространства“ – цялата Азия е отделена в първото от тях, на Мебелите, Текстила и Модата е посветено второто пространство. Третото представя Скулптури, Металообработване, Керамика и Стъкло, а четвъртото се събира под по-абстрактното име Дума и Образ и пази колекции предимно от рисунки, книги и фотографии. Изглежда, че времената на създаване на музея – по време, когато трудът се профилира и се поделя на множество малки дейности, са и времената, когато множество изкуства и занаяти започват да отмират, други да се раждат, изкуството и науката – да се отделят все по-видимо едно от друго, езиците им също.
Обхващането на всички процеси, довели до съществуването на тази музейна институция, днес е също толкова важно, колкото колекциите, които тя притежава и показва на посетителите си. И ако и създаването на музея да не е било стихийно и случайно, той продължава да съществува и да върви с темпа на времето. Интересен, а според нас и противоречив пример за това е отварянето на клон на музея в Дънди, Шотландия през 2018 г. (клон, който вероятно е планиран около четири години преди това). Това не оспорва изключителното място на Виктория и Албърт на културната карта на Лондон.
