Поп музиката от последните години е олицетворение на младите хора. На предна линия излизат артисти с различни, иновативни хрумвания, а идеите успяват да съчетаят няколко стила наведнъж. Приом, който допреди петнайсетина години се възприемаше за обречен на провал. Но, ето че вълната се обърна.
С нея до ушите ни (а и до сетивата на милиони по света) достигнаха композициите на личности като Lady Gaga, която сякаш изпълни с усещане за свобода и вдъхновение будните умове и им даде смелост. По същата линия се появи чудото на чудесата от началото на хилядолетието – Billie Eilish, с неизменната ѝ тийн намусеност, крещяща зелена коса и подобаващия за настроението силен грим. Но и с безкрайни качества да създава иновативна смесица от електро звуци, акапелни мелодии и атмосферни аранжименти, издаващи много повече от небрежност и подход “каквото стане”. Любопитното при нея, а и при значителен брой от нейните връстници, е това, че те всъщност притежават солидна музикална подготовка и години наред разработван във всички посоки артистичен талант. При такава основа привидната импровизация и метод “пускай бийта, пък каквото стане” наистина изглежда дори леко наивен.
С неизменната си усмивка, 3 месеца преди нейния дебютен албум “When We All Fall Asleep, Where Do We Go”, в едно интервю Billie непринудено отговори на въпрос: “Кое е най-лошото момче, което си срещала?” (симпатична журналистическа препратка към успешния сингъл “Bad Guy”). Отговорът беше изстрелян без много да бъде мислен, сякаш предварително подбран – “Младежът се казва Доминик Файк и е от Флорида. Определено това е най-опасното хлапе, което съм срещала в живота си. Смятам, че постепенно ще добива заслужена популярност, която като стане невъзможно голяма, вероятно ще се шуми около него повече, отколкото дори мога да си представя”.
Можем спокойно да потвърдим наблюденията на вече позлатената Billie, добавяйки към нейното описание и няколко милиона долара. Защото след официалното излизане на първите композиции на момчето от Флорида, публиката буквално пощуря.
Причината вече я слушате и дори леко се опасяваме дали ще продължите с четенето. Толкова противоепидемична е заразата покрай небрежното изпълнение “3 Nights”! И докато някои от вещите музикални критици, видели и преживели всичко в тази галактика, скептично признаваха потенциала на изпълнението, публиката очевидно не се интересуваше от аналогии. Да, вероятно мелодиите приличат осезаемо на Jack Jonson или дори на позабравените ливърпулски герои The Kooks. Но, както вече споменахме, това не беше важно.
Съществената част – “3 Nights” се оказа нещо повече от шум за три нощи! Платинен статус в Щатите и идентична оценка на Острова означаваше, че на музикалната карта се е появила нова златна мина. И наддаването за бижуто започна. Големите лейбъли загладиха своите брилянтинени перчеми, поръчаха от скъпото шампанско и понапълниха с някой и друг “франклин” крокодилските си куфарчета. Шашардисаният “лош младеж” се изправи пред трудна ситуация на избор. Не е нужно да ви пресъздаваме хронологично разразилите се преговори, но само ще ви кажем, че след един официално издаден сингъл Columbia Records подписаха с агента от Флорида за фантастичните 4 милиона долара.
Само че Доминик се оказа няколко идеи по-неблагодарен рисков играч. След като получава смс от банката за направения трансфер решава, че може да си позволи едно влизане в затвора. Ей така, за утвърждаване на имиджа! Само че така, вероятно съвсем несъзнателно, Доминик набива спирачки на своето планирано излитане в стратосферата.
Нищо фатално обаче не се случва. Дори паузата се явява плюс за безспорния музикален талант. Тя му позволява да завърже още по-солидни Instagram контакти с надигащата се фенска маса. Името му бързичко започва да се котира сред смарт-тийнейджърите по цялото земно кълбо, давайки заявка за нов, по-алтернативен китарен идол от Поколението Зи.
Солидната инвестиция обаче задължава и здрава работа. А при такива заложби, кой би отказал заявка за студио?! Приключението за дебютната тава на Dominic Fike започва с допускане в собствения му свят – отдалечена от света каравана, някъде сред планините в Колорадо, където младежът на спокойствие да разсвири шестте медни струни. Не след дълго, скоростта и адреналинът се вдигат. Чичко-паричковците решават да заложат на привидно сигурния пастрок. Белият мъдрец, живеещ край Океана – Рик Рубин, посреща личността, олицетворяваща фамилията му (само се заиграйте с ударението). За него вече загряват историческите лампови усилватели на Боб Дилън. Гаранция за по-топъл звук към китарния код на сложния Доминик.
Междувременно, както отново звуково ви подсказваме, приятелството на вече 24 годишния талант от Флорида с различната хип-хоп формация Brockhampton се задълбочава. Атмосферичният бийт детайл допълва аурата на Dominic Fike, създавайки 14 интересни за слушане песни. Количеството на издадените композиции обаче залъгва. Не си представяйте досадно дълго доказване, а по-скоро лежерно демонстриране на класа. Смесвайки всякакви причудливи влияния, включително изкусно накъдрени струнни щрайхове, “What Could Possibly Go Wrong” се превръща в желан спътник това лято.
Откриващият трак “Cancel Me” се явява искрена подигравка към жадните за пачки музикални индустриалци. Речитативът на Доминик явно може да стане още по-добър. Опитът за инди-алтернативен химн в блендата на Post Malone също се получава на новия любимец на масата. По думите му духовният му татко – Джон Фрушанте, сякаш елегантно влияе в “Double Negative (Skeleton Milkshake)”. В нея долавяме богати китарни рифчета, бягащи умело от стереотипите. Искате парти?! Доминик ви отговаря: “Нека!” със синт напластените “Chicken Tenders” и “Wurli”. А поне за нас разкошът само е загатнат в няколко песни, сякаш нарочно спрени в най-хубавите им части. Отличен пример за това е композицията “Joe Blazey”. Канто, което влудява от пристрастяване, призрачно разделено на две уж логично свързани части.
Дали артистът от Флорида ще успее да постигне успехите на Billie Eilish и дали всъщност в това се цели? Все още не знаем, но определено засега желанието на най-горещото име в музикалния бизнес е да се забавлява и да бъде здраво стъпил на земята. Защото той самият неведнъж е споделял, че борбата му с вътрешните гласове го изтощават страшно много. А никой не иска да повтаря съдбата на Juice WRLD – друго значимо бижу, отишло си без време от този свят. Все пак наистина много неща могат да се объркат, но засега Dominic Fike не е едно от тях. Определено!
