MUSA е абревиатура на Museo Subacuatico de Arte и това означава две неща – че отново сме в Мексико и че отиваме в един от най-необичайните музеи по света. За да го посетите, е добре да можете да се гмуркате. Дали решението да бъде създаден музей в морето е натоварено със символите на първичната супа, или има и друга причина за разположените между три и шест метра дълбочина около 500 скулптури (предимно човешки фигури) – това предстои да разберем заедно.
MUSA се намира на територията на Канкунския национален морски парк, а идеята за музея датира от 2008 г., когато Жаиме Гонзалез Канто, директор на парка, решава, че трябва да спаси близките коралови рифове, създавайки алтернатива за гмуркачите. Проектът започва през 2009 г. и само година по-късно MUSA вече функционира. Днес, както можем да видим в горното видео, музеят се превръща в това, за което e мислено при създаването – коралов риф, пространство, където природата да работи в съавторство с човека, оставяйки своя отпечатък върху неговите творения. В същото време спасяването на един от най-пострадалите от гмуркачи рифове в района – Манчонес – е повече от успешно.
Всъщност идеята хрумва на Канто още през 2005 г. и тогава той я обсъжда с президента на Канкунската морска асоциация Роберто Диаз Абрахам. В годините между 2005 и 2008 първоначално убеденият Абрахам се оттегля от проекта, смятайки, че на природата ще ѝ отнеме твърде много време да създаде коралови рифове върху подводни скулптури. По това време Канто започва да проучва възможностите за създаване на изкуствен риф и така попада на младия британски скултор Джейсън Тейлър, който вече е работил по проект за създаването на изкуствен риф около Гренада в Карибско море (Molinere Underwater Sculpture Park) и чиито творби там са определени от списание Нешънъл Джеографик за едно от 25-те чудеса на съвременния свят. Мимоходом съобщаваме, че около Лансароте също има такъв музей със скулптури на същия артист – Museo Atlantico – единственият подводен музей в Европа, превърнал се в повече от оживен коралов риф.
Освен скулптор Тейлър е и инструктор по гмуркане по времето, когато тежко пострадалата от урагана Иван брегова ивица в Гренада започва да се възстановява с човешка помощ. Работата му като инструктор му позволява да види по различен начин както морето, така и изкуството. Роберто Диаз Абрахам в крайна сметка се съгласява Тейлър да работи по канкунския подводен музей и така първите четири скулптури са спуснати под вода през 2009 г., а през 2010 г. една голяма част от мащабната скулптурна асамблея на Тейлър, носеща знаковото име The Silent Evolution, също е подредена в подводните зали на музея. Музеят „отваря врати“ в края на ноември 2010 г., малко преди поредната международна среща за климата, проведена именно в Канкун. До края на 2013 г. 500 скулптури са спуснати, 487 от тях създадени от Тейлър, а останалите – от мексикански артисти. Реплики на статуите могат да бъдат видени в един от търговските центрове в Канкун – Plaza Kukulcan.
Проектът MUSA обаче още не е изпълнил всичките си цели – планът е да бъдат потопени общо 1200 скулптури в десет различни участъка на Националния морски парк. Засега това е направено само в района на рифа Манчонес и Punta Nizuc. Предстои потапянето на цяла инсталация от кубинския артист Elier Amado Gil, наречена Blessings, и то в новата галерия Chitales. Скулптурите са направени от морски бетон с неутрално PH и преди спускането им под вода са внимателно почистени от химикали, за да не увредят морския живот.
В артистичната част от проекта – създаването на скулптурите от The Silent Evolution – Тейлър влага двете лица на човешкото – грижата за околния свят и пълната ѝ липса. По подобен начин виждаме тези две лица в гледните точки спрямо работата на морската биоложка Рейчъл Карсън (която вдъхновява изобщо движението за опазване на околната среда в световен мащаб) – мнозина я подкрепят в битката ѝ срещу пестицидите, но не са малко тези, които смятат, че тази битка е изгубена. Всяка една от статуите на Тейлър носи свои уникални черти, своя самоличност, която се откроява именно във връзката на човека с околната среда. В някои от скулптурите Тейлър дори влага парчета корали от увредени рифове. Проектът има и трета част, за която споменахме в началото – как природата ще взаимодейства със скулптурите и ще ги оживи (всички тези части можем да видим в горното видео).
Изкуствените рифове имат своя дълга история, свързана с историята на човечеството – първите от тях са създадени от потънали кораби (а знаем, че в Карибието има доста такива). Днес, в XXI век, стабилните и PH неутрални статуи са идеална основа, на която да пораснат новите коралови рифове на земните морета и океани. Музеят предлага няколко варианта за туристи – гмуркане с шнорхел, scuba diving и разходка с лодка с прозрачно стъклено дъно. Без значение кой от трите ще изберете, трябва да знаете едно – този музей не е обикновен и в него има много от атмосферата на алпийския музей Arte Sella. Не е случайно, че в световен мащаб се увеличава броят на така наречените enviromental artists, че Artists for conservation e една от големите, обединяващи артисти от цял свят групи, ангажирани с опазването на околната среда. Това е единственото, което си струва да опазим.
