Разходихме се вече из музеи на територията на двете Америки, но бяхме предимно на север (от Калифорния до Нова Англия) и само веднъж, съвсем набързо, минахме през Бразилия. Затова днес ще отидем в Мексико, за среща с един много млад музей, разположен в две сгради, и създаден от много богат човек – Карлос Слим. Историята на създаването на този музей е повече от интересна, наситена със загуба, страст и обич, вече познати ни от други сюжети.
През 1632 г. моголският владетел Шах Джахан поръчва построяването на мавзолей от бял мрамор, в който да почива любимата му Мумтаз Махал, и така се ражда легендарният Тадж Махал (Корона на дворците). Музеят Сумая е построен по същите причини – в памет на Сумая Домит, съпруга на Карлос Слим и дългогодишен филантроп, починала през 1999 г. след продължително бъбречно заболяване. Площад Карсо, на който се намира модерната „флуидна“ сграда в сребристо, всъщност е комбинация от имената на двамата съпрузи, страстни почитатели на изкуството.
През 1994 г. Сумая и Карлос основават фондацията „Музей Сумая“, след като дълги години споделят увлечението си към изкуството, колекционират изкуство и активно подкрепят творци. Така се появява първата сграда на музея Сумая, тази на площад Лорето. Нейната история е повече от любопитна и може да бъде проследена няколко века назад, чак до Ернан Кортез. Тя се намира близо до река Магдалена и е част от мястото, където през XV век се е намирала енкомиендата на Кортез (енкомиендата най-общо е колониална институция). Синът на Ернан – Мартин – построява там мелница, която през XIX век е превърната във фабрика за хартия. В началото на XX век след пожар фабриката е препродадена и получава ново име – Fábrica de Papel de Loreto y Peña Pobre, на което впоследствие е кръстен и площадът.
През 80-те години на миналия век фабриката отново претърпява пожар, а производството е преместено в друг щат. Grupo Carso, компанията на Слим, купува мястото с идеята да го възстанови. Така се ражда всъщност музеят Сумая. Първата сграда разполага с четири обособени пространства, посветени съответно на Европейски и мексикански пейзажисти, Ерата на Роден (защото Сумая е била голяма почитателка на Огюст Роден), Мексикански календари и Временни експозиции.
Втората сграда на музея – тази на площад Карсо официално е открита през 2011 г. Тя е архитектурно чудо, проектирано от Фернандо Ромеро, който е част от семейство Слим. Фасадата ѝ е покрита с 16 000 алуминиеви плочки, осигурени отново от фирма на Карлос, а покривът ѝ е отворен за светлината. Към шестте ѝ етажа (без да броим два приземни) се влиза през голямо бяло лоби и малък за високата 50 метра сграда вход. На церемонията по откриването ѝ присъстват немалко интересни и популярни личности, включително живият по онова време Габриел Гарсия Маркес, тогавашният мексикански президент Фелипе Калдерон, журналистът Лари Кинг и прочее.
Едно от безценните притежания на музея е най-голямата в света колекция от творби на Роден, с изключение, разбира се, на родната му Франция (380 отливки и творби). Сред другите европейски творци виждаме Дали, Да Винчи, Пикасо, Реноар, Хуан Миро, Ван Гог, Матис, Моне и не на последно, а на първо място – Камий Клодел. Сред мексиканските артисти блестят имената на Диего Ривера и Руфино Тамаьо.
Лобито на музея е предназначено за временни изложби и събития, както и за излагане на наистина големи творби. Освен една от скулптурите от серията Мислителят на Роден, в лобито е изложен и последният стенопис на Диего Ривера – Río Juchitán, както и бронзова реплика на Пиета на Микеланджело. На първия етаж са разположени колекции от злато и сребро и декоративно изкуство – основно медали, монети, но и банкноти, скъпоценни камъни и множество предмети с религиозна или ежедневна употреба. Третият етаж е посветен на европейски и испански стари майстори като Ел Греко, Артемизия Джентилески и Мурильо, наред с творци от по-късния, колониален период.
Авангардните творци и импресионистите са настанени на четвъртия етаж, но те са комбинирани с пейзажисти от Мексико, най-вече от XIX век. На последния шести етаж са експозициите на Роден и творците от неговия кръг, включително Клодел, както и сюрреалистичните скулптури на Салвадор Дали. Освен изложбените зали музеят разполага и с библиотека, ресторант и голяма зала за лекции и семинари. Достъпът до залите на музея е свободен, а разноските по поддръжката на сградата и колекциите, наброяващи 70 000 експонати на обща стойност 700 милиона долара, се покриват от богатството на фамилията Слим.
Питаме се, не само по повод на музея Сумая, а и на множество други, създавани от изключително богати семейства, които покровителстват изкуството – дали богатството е достатъчна причина да създадеш музей или трябва и нещо друго – специфичен усет за това да колекционираш, любов към изкуството и още – любов към друг човек, който те вдъхновява да продължаваш да търсиш красотата в света (и да я откриваш, както се е случило между Карлос и Сумая). И още повече – да предложиш и на други да я споделят с теб. Може би тази е причината президентът Фелипе Калдерон да твърди за музея Сумая, „че е мястото, което ще даде на мексиканците знание за великите майстори от всички епохи“.
А самият музей казва, че колекциите му съдържат изкуство от 30 века, включително от Мезоамерика, далеч преди испанците да завладеят Мексико. Търсенето на корените, но и търсенето на Стария свят. Сливане на два свята, на два различни типа светоусещане, за да намери „Сумая“ своето място в света на изкуството днес.
