Майк Скинър е човек, появил се на музикалната сцена в началото на хилядолетието. Тогава светът сякаш тъкмо размърдваше мишката на настолните си компютри, предвкусвайки задаващите се нови измерения. Мобилни телефони, направо казано – малки компютри; дуалистичност – едно лице за пред хората, друго за пред масите, самота и изолация – добре дошли в 2020 година и музика, форматирана до шум.
Та, в такива времена се появи типично британският поет Майк Скинър. Получил образованието си в Бирмингам, напреднал със солфежа пак там. В училищните си години позагубил малко време в спретването на прочутата кабинка с кори от яйца. Пропътувал доволни километри до далечна Австралия, за да се завърне в добрата стара Англия, за да… започне работа в шикозен магазин за бизнес клиенти. Но там матрицата се счупва с трясък и се появява The Streets – новаторът в националното наследство на Островa.
Още с първите си тракове Майк раздвижва сериозно културните пластове. Бандите от общежитията и всекидневните работници, слушащи при всяка удобна възможност нелегални радиостанции, които припознават нов любимец. Младеж, едновременно говорещ като тях, но в същото време носещ някаква романтика и елегантност в инструменталите. Мелодии, комбинации от акорди на пианото и скъсени барабанчета, напълно в крак с вече появилия се стил, наречен garage.
Заедно с хората от Източен Лондон – обществото Roll Deep (през него минават новаторите: Wiley, Dizzee Rascal, Scratchy, DJ Target, Skepta,…) и шумните съседи от южната част на столицата – So Solid Crew (Lisa Maffia, Romeo и Harvey) Майк Скинър придава нов облик на британската музика. След хегемонията на брит величията Oasis, Blur и The Verve, тя търси нов, по-уличен тласък. Затова проектът на Майки получава логичното и магнетично заглавие The Streets.
Бързо превъртане на лентата обобщава кариерата на артиста така: 5 студийни проекта в рамките на 10 години, създаване и скоропостижно приключване на музикална компания – The Beats Recordings и най-важното – влиянието на бирмингамския хип-хоп лидер е повече от осезаемо. За така наречените милениуми и до ден днешен остават определящи в живота им тракове-разкази като: “Don’t Mug Yourself”, “Blinded by the Lights” и “Let’s Push Things Forward“. Е, след 8 години почивка на проекта, за The Streets идва момента, в който новата смяна водачи на улиците да върнат жеста.
Именно тяхната енергия търси Майк Скинър в горещия микстейп запис с фаталистично-иронично заглавие “None Of Us Are Getting Out Of This Life Alive”. Това са дванадесет разнородни, но и отличаващи изпълнителя композиции. Всяка с подходящите гост артисти. Прави впечатление, че подборът им не търси някаква излишна комерсиалност. По-скоро определящо при селекцията е идентичността на личността отсреща. А безспорно такива характери попадат в отбора на The Streets.
Който и от тях да посочим, едва ли ще ви разочароваме. Вероятно ще изпитаме трудност да отличим някого за сметка на друг. Все пак си заслужава да поговорим за новите явления на сцената в добрата, уж консервативна, Англия. Те, както сами признават, са силно повлияни в своите послания именно от батко им Майк. А гласовете на тези младежи звучат все по-отчетливо. И шумно бихме добавили! Маркерът категорично поставяме върху съчетание, родено с мегафон в ръка. Групата IDLES са живо олицетворение на постоянно променящата се английска култура. Разчитащи на смели социални послания върху силно изкривени китари, Джо Талбът и неговата шайка от Бристол перфектно си пасват с The Streets. Мистър Скинър привидно говори за проблемите на поминъка на крайбрежните райони – риболовът. Но всъщност заковава точната фраза: “Не харесвам страната си, по-скоро говорим за пристрастяване./ Нещо като начинът, по който момичетата се гримират и слагат червило на устните си”. Разочарованието идва като реакция към политиката на самоизолация на Великобритания. Макар че в днешните кризисни времена Майк се възхищава искрено на сънародниците си. Най-вече тези, които са част от медицинските екипи.
Разнообразието в мисленето на израсналия в Бирмингам агент изисква топ парти инструментали. И естествено разполага с телефоните на правилните хора за нужната съставка. Тайра Оджи, известна в клубовете с псевдонима Ms Banks, внася специфичното женско самочувствие. Непоклатима, с ясната визия за своите рими, дамата от южен Лондон прави трака “You Can’t Afford Me” – триумфално завръщане на The Streets в клубния живот на мегаполиса.
Гангстърите, отговорни за раждането на grime културата, също са уважени. Респектът личи още от заглавието на парчето “Eskimo Ice”, фраза, която сякаш завинаги остава свързана с друг лидер на масите, активен и днес – Wiley. Моментът изглежда подходящ за представянето на Kasien – друг музикант, формирал личността си в пресечките на квартали като Луишъм и Кройдън. Изглежда зряло толкова популярен агент от ранга на The Streets да сподели равнопоставено и неегоистично платформата си с непознат, но перспективен човек.
За да бъде още по-магнетична картината към Kasien, добавяме Dapz On The Map, Oscar #Worldpeace, Hak Baker и още една легенда в гангста средите – Donae’o. Резултатът е качествен, разнолик и кореспондиращ с угнетената реалност запис. Никой от нас няма да излезе от този живот жив, но поне да го направи класно. Както вече близо 20 години го прави Майк Скинър.
