Джазът и циркът като че са обречени един на друг жанрове. Без значение дали става дума за Жозефин Бейкър, еднакво добра и в двете поприща в своето “Revue Nègre”. Или Джанго Рейнар (Райнхард за други), композирал и свирил за няколко цирка през 30-те и 40-те. Да не говорим за Матис и прочутата му илюстрация „Цирк“ от илюстрования му албум „Джаз“. Това са все годините, когато джазът е с над 50% пазарен дял като музика. Нещата, колкото и да са променени в наши дни, също изобилстват с подобни примери – достатъчно е съвместното честване на 20-та годишнина на Цирк дю Солей в съвместния им спектакъл с Международния джаз-фестивал в Монреал, честващ по същото време 25-та си годишнина. Спектакълът им със заглавието на джаз-стандарта “Midnight Sun” е пред 250 хилядна публика – нещо голямо дори и за мащабите на Монреалския джаз-фестивал:
Цирковите арени редовно са приютявали джаз-музиканти от цял свят, като започнем от България през 50-те и 60-те, през Испания (Сирко Присе в Мадрид) и Париж (Сирк д’ивер), та до Рио (Сирко Воадор, лично за мен мястото с най-лошите тонрежисьори в света). Да не говорим за циркови герои – палячовци, клоуни, еквилибристи, укротители и какви ли не визуални магове, превърнати в джаз-композиции от Силвен Люк и Марилиз Флорид, Ференц Шнетбергер, Емил Паризиен, Лари Голдингс, Джордж Уолингтън… Съвременни електросуинг банди остават верни на традицията с „циркови“ албуми – от „Секс Моб“ до „Тейп Файв“. Връщайки се отново у нас, не можем да отминем сина на Факира Мити и знаковата му „Арлекино“, издържана, като доста негови песни, в италиански канцонетен стил с боса-повеи. Егберто Жизмонти прави цял албум “Circense”, а Жоао Боско посвещава “O bebado e o equilibrista”, една от най-известните си песни на Чарли Чаплин малко след смъртта му. Включват я в репертоара си и Стейси Кент, и на работещата в САЩ (Герг)Ана Велинова, ето я в оригиналното ѝ изпълнение от Елис Режина:
Четири години по-късно от Боско, Чико Буарке и Еду Лобо пишат „O Grande Circo Mistico“. Музиката им, първоначално за балет, е вдъхновена от поема от 1938 на авангардния поет Жоржи де Лима. Наскоро по мюзикъла бе направен и филм – бразилското предложение за най-добър чуждоезичен филм за „Оскарите“ в 2019. Дотук – нищо кой знае колко различно от истории като „Кармен“ (Проспер Мериме вдъхновява Жорж Бизе) или американски филми по мюзикъли, за които е ставало дума тук. Обаче историята на „O Grande Circo Mistico“ е съвсем истинска в своята основа. Синът на лекаря на австрийската императрица Сиси не желае да води живот на аристократ, след като се влюбва в циркова акробатка и става родоначалник на нова семейна традиция – цирк с неговото име (Книпс). В музиката към спектакъла, част от която е използвана и във филма, откриваме имената и на Том Жобим, Жилберто Жил, Гал Коста, Милтон Нашименту, Зизи Поси… Темата за Лили Браун е сред бисерите на бразилския джаз и до днес:
Да не говорим за циркови техники, използвани като определения за джаз- музиканти – пируетите и вокалната акробатика са сред любимите сравнения, доста след ненадминатите „магични“ звуци. Колкото до „големия мистичен цирк“, той вдъховява и Ману Чао в дуета му със съгражданина му от Барселона Вагнер Па, по случайност – бразилец.
