Обичаме си я още от „Ампараноя“. Изля ни душата си на кантаора с едноименния си соло албум от 2012. Направи ѝ реге версия и година по-късно се впусна в „транс-дeличност“ (по името на проекта ѝ) с афрокубински привкус. Често я слушаме с откъси от концерта ѝ в Мюнхен от 2015 и тогава (както и с началната си композиция тук), като че ли най-много се доближава до фриволното определение „Ману Чао в рокля“. С него записва в албума си с възстановената „Ампараноя“ и гости, сред които не пропускаме „Чамбао“, „Сержан Гарсиа“ и Ел Амир.
Сегашното ѝ пътуване е в ритъм (неин) и рими (на бразилската поетеса Мария Ресенде). Още началното парче, което е и заглавно – „Сестри“, ни вкарва в любимата ѝ тематика, която отива доста отвъд традиционния феминизъм (носителка е на не една награда, свързана с правата на жените). Горе-долу сходен е и бекграундът на съавторката ѝ в албума – Мария Ресенде има три книги и множество спектакли, освен заниманията си с кино и видеоарт. Заслушайте се – достатъчно е бойно – „ние сме вратата на входа и на изхода, богини и робини…интуитивни, диви“.
Ярката обложка обещава не по-малко значимо съдържание. Със сигурност знанието на испански или португалски (поезията е изпята и в оригинал, и в превод) помага там, където въображението явно не е достатъчно („имаме остри зъби в мрака между краката си“). “Brutas, putas, locas, santas” – това са посестримите, „господарки на удоволствието, и на мъката, с плът под наем и душа на кралица“. Но ако има истинско предизвикателство – към целомъдрените, към прекалените светици или обикновените здравомислещи – то е в предпоследното парче, „Струва си“. Достатъчно е да чуете началото му и ще си кажете, че си струва да научите или усъвършенствате още един език, освен собствения си (текстът е под клипа).
Грациозни сте, Ампаро и Мария! Философията ви би допаднала на всички не-мачовци и на-мацуранки. Възможностите и свободата, които възпявате са сред неотменимите върховни блаженства. Такава е и музиката, която сте родили.
