Артист, с чар и харизма, който завладява чувствителните хора. Така вероятно бихме могли да опишем елегантния, излъчващ класа – Джейкъб Андерсън. Роден в прочутия с музикалните си пътешествия крайбрежен град Бристъл, Южна Англия, неговият кръгозор вдъхновява всеки, готов да преоткрие себе си. Поривът към необятното, към изследването на вътрешния свят чрез по-доброто осъзнаване на всемира, изглежда генетично заложен. Корените на 30-годишния се вплитат някъде между Атлантика, Африка и Карибския басейн – линия, очертала съдбата на милиони семейства, понечили да потърсят по-светло бъдеще.
Преизпълнен с идеи, Джейкъб пристига в Лондон едва на 17 години. Леко загадъчен, привличащ с кадифения си глас (независимо дали пее или рецитира), тийнейджърът се откроява. В началото целта изглежда доста ясна – да развие безспорните си музикални заложби. Само че, когато човек носи артистичен талант, понякога се оказва същинско предизвикателство да носи ладията си към конкретния бряг на възможностите. С жадни очи и кипящо желание за изява, героят ни се устремява към театъра, киното и телевизията. Отстрани погледнато, Джейкъб запазва творческите козове в ръкава си, гмурвайки се в необятния свят на сценичните изкуства. Далновидно от негова страна.
Но да обърнем внимание на едно отрезвяващо пояснение. Конкуренцията в културната общност на Англия и в частност тази в мегаполис с размерите на Лондон, би трябвало да придобива невъобразими за представите мащаби. Какво ли се върти в главата на един тийнейджър, влизащ в битката за своето бъдеще? Вероятно доста страх, притеснение и нотка неувереност. Но в същото време се намесва и ясно самосъзнание за наличния, грабващ сетивата арсенал.
Стартира с малки роли в забележими продукции. Не бърза за голямото УАУ. По-скоро предпочита технични, разумно премерени стъпки на развитие. Кик стартът в киното му е даден от щатския трилър “4 момичета, 3 дни, 2 града, 1 шанс“, където играе противоречивата, поддържаща роля на Анджело. Следват включвания в станалите популярни на Острова сериали – “Injustice”, “Outnumbered” и “Skins”. Ако сте гледали изброените продукции, вероятно ще ви е трудно да се сетите за приноса на Джейкъб. За него обаче водещо остава да бъде в играта. Да трупа опит и точки в биографията си, за да следва плана.
В него се вписват отлично театралните ангажименти на младежа от Бристол. Артистът привлича погледите на аудиторията с поддържащо присъствие в “Крал Лир”, на сцената на Young Vic Theatre и с успешната постановка “Боен Кон” под арката на Националния театър в Лондон. Стъпка по стъпка Джейкъб се докосва до вероятно най-значимата си роля за момента. Ролята, с която става разпознаваем с таланта си за целия свят. Точно в такива мащаби се изразява рейтингът на сериала на изминалото десетилетие – “Игра на тронове”. От 2012-а (3-ият сезон от тотално маниакалната поредица) та чак до нейния гръмко провалил се финал седем години по-късно, мистър Андерсън влиза в ролята на Сивия червей – началникът на армията на драконовата господарка Денерис Таргариен.
Някъде измежду снимките на мултимилионната продукция на HBO, Джейкъб намира време да изпълни плахо, но надлежно, своя договор за музикална кариера с друг гигант – Columbia Records. В тази посока издава дебютен, дългосвирещ албум през 2016-а и няколко кратки кукички, за да поддържа ниво. Но истината е, че голямата любов, на иначе разностранно развития герой, си остава музиката. Онази с подходящата чувственост, откровеност и смели признания. Така веднага след края на снимките по закриващите епизоди на “Троновете”, Raleigh Ritchie се втурва в студиото със страст и дълго сдържано желание. Изглежда му така, сякаш е загубил дарбата си да създава запомнящи се мелодии. Опитва да откове прангите на напрежението, да се справи с усещането, че всяка изсвирена нота звучи предвидимо. “Да работиш по втори голям албум… Да, прави са всички, които споделят впечатления. Чувството е ужасно! Физически се давиш в чужди очаквания. А всичко, което ти трябва в този миг, е действие и експеримент.“
Излаз на бушуващите емоции долавяме още в откриващия трак с логичното заглавие “Pressure”. Композицията се откроява с галещите струнни акорди и задава регистъра в откровението, изпъстрящ всички 12 песни. Да, Raleigh може да се чувства виновен за това, че не е веган и вероятно не рециклира достатъчно отпадъци, но все пак се чувства отговорна личност.
Следва „Time in a Tree“ – водещият сингъл към втория албум на – нека го наречем условно – R&B артиста Raleigh Ritchie. Сюжетът тук бълбука в познати измерения – многофункционални, разпръснати в пространството задачи, към прикачени със стоманени въжета срокове. Апокалиптичната картина добавят крещящи отвсякъде устройства и угнетено, нежно сърце. Кинематографичният разказ за детските мечти добавя към образа на вече 30-годишния изпълнител неговото най-искрено желание да полети във Вселената.
Oще един сингъл, символ на объркването, нахлува в пространството. Този път конкретен и английски в своя контекст. „Aristocrats“ говори чрез мислите на Raleigh за неговото лично объркване – в кой свят, в каква епоха и в чии идеи съществува днес. Социални мрежи, примамливо спретнати клики, привилегии и още и още красоти на удобно аранжиран живот. Посоки много, изход се не види!
“Не искам да бъда част от родословното си дърво.
Не бих искал да обръщам гръб!
Не. Зарежете. Не ме водете обратно към онзи ръб.
Не! Не желая да съм част от аристократичното Ви общество!”
И понеже споменахме за фамилията на артиста Джейкъб Андерсън, може би тук е подходящо да развеем флагчето с обяснение защо вторият албум на Ritchie Raleigh се краси от личното име Andy. То ни отвежда до Дядо Сив Червей с истинско име Базил. Именно в неговата къщурка, прочулият се в модерното британско и световно изкуство внук, обичал да се крие. Чувствал се в сигурни и в същото време приключенски вълни. Със сигурност място, което го отвежда към изпълнената с емпатия негова същност.
На нея се посвещава целият студиен проект, люлеещ се от тотално хитовата за днешния ден R&B вълна, демонстриращ разкоша от цветове в алтернативното изкуство, Raleigh Ritchie преборва стреса. И съмненията в собствените му музикални способности. Лекота, която не доскучава в нито една от 40-те минути, албумът “Andy” би бил подходящ спътник докато се шляете по любими улици, вдъхновени от мириса на лятото и простора. Там някъде около морето, вгледани в неочаквано богатите на изящни детайли сгради на динамичния град. Отпуснете се след 6, в компанията на този неустоим артист – Джейкъб и вероятно, без съзнателно да сте го потърсили, ще отскочите до своето детство. Ние все още сме там.
