Заглавието дава на читателя насока за съдържанието, макар че моментът на изненада остава и в крайна сметка се разбира, че става дума за любов. Защо „Опит за нормалност“, как избра заглавието на тази вълнуваща стихосбирка?
Първоначално беше друго заглавието – „Мое тюркоазено обожание“, едно от стихотворенията. Но някак си не ми беше узряло. Един ден си казах, че всъщност в тези си неща аз се опитвам да бъда нормалното си аз, каквото и да е то. Така естествено дойде и заглавието „Опит за нормалност“.
Първото нещо, което разбираме, е твоята искрена и дълбока почит към морето. Разкажи ни за него – за пролетното, за лятното море, за подводния стар ловец бачо Евгени. Освен с мустаците ала Салвадор Дали, с какво друго ще го запомниш?
Детската ми любов – това е морето. Моята естествена среда, моето продължение. Обичам да се разтварям в него, да му задавам въпроси, да получавам отговори. Морето е винаги красиво, независимо от сезоните. Аз обожавам, когато е сърдито, когато се надигат тоновете вода и се разбиват в скалите. Обожавам го, когато е притихнало и само плясъкът на вълните в пясъка нарушава тишината.
Бачо Евгени беше голям колорит. Ще го запомня с високата му изправена стойка, живите му очи, разказите за морските му приключения. Всички хора, заради които пожелах да съм в морето, бяха такива – шарени, светли и усмихнати. Много интелигентни и влюбени в морето. Тези хора бяха различни от общата маса, те не ходеха на курорт, а бяха в морето за други усещания.
Стиховете ти са любов. Безумна, безсилна, безнадеждна, безтегловна, безмерна любов… „Не съм любим, но любовта си не убивам“ с тези думи затваряш и последната страница от книгата. Какво остава след нея?
Да говориш за любовта е толкова лесно и толкова трудно. За съжаление любовта понякога е доста горчиво хапче. Ако е споделена, е единственото, заради което си заслужава да си жив. Чрез нея се появява безсмъртието в сътворението на деца. Природата е мъдра и отдавна е измислила безсмъртието чрез децата и после чрез техните деца. А любовта е онази енергия, която създава тези деца. Това е, което остава след нея. Днес, разбира се, има и много търговия в тези отношения, но в такъв свят живеем.
Аз извадих късмета на късата клечка и не ми се получи. Но пък съм благодарен на жените, защото без тях нямаше да напиша нито ред. Така е в живота. Все някой трябва да има и този късмет. Но жените, заради които съм написал тези неща, са страхотни и си заслужават.
Каква е връзката между морето и любовта, в какво са те толкова еднакви и безкрайно различни?
Това е лесно. Морето и любовта толкова си приличат със своето непрекъснато движение, имат своите течения, скалисти брегове, тихите си заливи. Имат своите дни на бури, дни на изгреви и залези, оставящи зашеметяващи спомени в сърцата. И морето и любовта могат да те вдигнат, но могат и да те удавят. И двете искат смелост и безразсъдство, за да бъдат твои. И двете никога не могат да бъдат покорени, можеш само да им се отдадеш. И без двете можеш да живееш, да си далеч от тях, но така никога няма да си завършен като човек. И двете са по-големи от самите нас. Всъщност, всеки един човек е част от морето, затворено в собствената му обвивка, а любовта е част от всеки един от нас, тоест част от това миниатюрно море.
Стиховете ти могат да се изчетат на един дъх и сякаш разказват една история, един живот. Изгрява ли след бурята слънцето? Намери ли своя покой?
Аз предпочитам да пиша кратки неща. Опитвам се в няколко реда за заключа емоцията, която имам. Колкото до бурите – след тях винаги има слънчеви и тихи дни до следващата буря. Това е кръговратът на живота. Дори, когато един ден нас ни няма, бури в нечии други сърца пак ще има, ще има и прекрасни слънчеви дни пак в тези сърца и така докато свят светува.
