Тази седмица отиваме в Питсбърг, Пенсилвания, за да разгледаме отвътре и отвън музея Frick и историята на семейството, което го създава. Той няма богатата имперска история на други музеи, не е свързан с големи исторически катаклизми, духът в него е различен, но не по-малко интересен от духа на който и да било музей по света. Фрик не е посветен на нещо специално, като например само и единствено изкуството (в него има дори оранжерия и колекция от коли и файтони). Първите сгради на музея Фрик отварят врати за посещения през 1970 г., а през следващите десетилетия се оказва, че той е нещо като тайното бижу в културната мрежа на град Питсбърг, а и на света, доколкото някои от експонатите в него са със световно значение. Нека обаче разкажем кой седи зад тези колекции и каква е неговата история.
Въпреки че център на музея Фрик в Питсбърг е именно неголямата, но пищна къща Clayton, тя отваря вратите си за посетители едва през 1990 г. след смъртта на Хелън Клей Фрик, двигател зад запазването на семейните и исторически ценности, изложени в музея. Тя е дъщеря на Хенри Клей Фрик, виден индустриалец, свързан с производството на коксови въглища в Пенсилвания, председател на стоманодобивната компания Карнеги и основен спонсор при строежа на гъстата железопътна мрежа на щата Пенсилвания, днес известна с умалителното Pennsy. Към 1882 г. компанията Pennsylvania Railroad e била най-голямата корпорация в света. Хенри Фрик изглежда е бил противоречива фигура, тъй като източници го свързват с едно от големите бедствия, сполетели Пенсилвания в края на XIX в. – катастрофалното наводняване на град Джонстън заради неподдържания и близък язовир South Fork, продаден на споменатата вече железопътна компания и превърнат в частно езеро на Риболовния и ловен клуб South Fork, основан от Хенри Фрик. Историята звучи някак познато тук и днес, а ако добавим и факта, че документите от разследването на катастрофата са били публикувани едва през 2018 г., става съвсем интересно.
Но, разбира се, монетите имат две страни. Хенри Клей Фрик е виден колекционер на изкуство. В началото на XX век той строи Frick Mansion в Горен източен Манхатън в Ню Йорк, сграда, която след смъртта на съпругата му през 30-те приютява вече известната Frick Collection, заедно с всички мебели, предмети и картини, каквато е била и последната воля на Хенри Фрик преди смъртта му през 1919 г. Музеят в Ню Йорк отваря врати на 16 декември 1935 г., украсен според решенията на борда с три прекрасни магнолии, които и днес цъфтят.
Основен наследник на имуществото и богатството на Хенри Фрик става дъщеря му Хелън Фрик, въпреки че в семейството има и момче – Чайлдс Фрик, виден палеонтолог, който също основава институция с името Фрик – Frick Laboratory. Завещанието на бащата отчуждава брата и сестрата до смъртта на Чайлдс през 1969 г., но всъщност Хелън е човекът, който каталогизира събираното от бащата, по-късно превърнало се във Frick Collection. Тя слага началото на Frick Art Reference Library, както и на библиотека в Питсбъргския университет. Тя е и основен двигател и създател на комплекса от сгради в Питсбърг, които днес са Frick Art Museum Pittsburgh.
Музейният комплекс е разположен в голяма градина (размер от пет акра само говори, че мястото е просторно, а ние вече сме предположили това заради богатството на семейството) и се развива и обновява и до ден днешен, въпреки че Хелън умира през 1984 г. През 1970 г. отваря врати самият музей, през 1990 г. за посещения е отворена къщата – Clayton, която сама по себе си е история и символ на цяла една епоха за американците (това е т.нар. Gilded Age или Позлатената ера, обхващаща десетилетията от средата на XIX в. до началото на XX в. Gilded Age е ера на небивал икономически възход, особено за северните и западните щати.)
Car and Carriage Museum отваря врати през 1997 г., както и няколко други исторически сгради. Чак през 2015 г. отварят врати посетителският, общественият и образователният център, които днес предлагат всевъзможни занимания за деца от всички възрасти и възрастни с различни интереси, но може би сходни възможности. Каталог за колекциите във Frick Art Museum е публикуван през 1975 г., а каталогът за сградите, които приютяват тези колекции – през 1993 г.
Сред богатствата на музея се открояват образци на китайската керамика и на италианския Ренесанс, а пък интересът на Хенри Фрик към барбизонската школа е добавил към колекцията доста творби на нейни художници, включително чудесна сбирка от рисунки с пастел на Жан-Франсоа Миле. Любопитно е, че интересът и на бащата, и на дъщерята се съсредоточава в изкуството на Ренесанса, но като че ли се спира до XVIII век, максимум до средата на XIX век, когато реалистите от Барбизон се транформират в импресионисти и почти неусетно слагат началото на много нови неща в изкуството. Този интерес към изкуството у семейство Фрик изглежда еклектично смесен с другите интереси, определили облика на Gilded Age, а и на Америка от началото на XX век до Втората световна война – коли, файтони и екипажи, богатство в и бездруго богатите, либерални северни Щати, които печелят гражданската война през 60-те години на XIX в.
Това разбира се не отменя усилията на Хелън Фрик в запазването на семейния дом такъв, какъвто е бил в края на XIX и началото на XX в., малко преди семейството да се премести в Ню Йорк. Твърди се, че Clayton House заедно с мебелите, аксесоарите, килимите и прочее, днес е една от малкото така добре запазени къщи от Gilded Age. Заедно с богатата колекция автомобили, притежавани от семейството през годините, плюс тези дарени от други местни заможни семейства, без дори да сме поговорили за любимите оранжерии, каквато има и във Frick Museum, мястото се превръща в емблема за една много дълга и бурна епоха за Америка, която продължава и днес. Това се случва и с музея Фрик – той се развива като институция и продължава да обогатява колекциите си, както и да улеснява достъпа до тях. А след като проследихме като близки съседи противоречивата история на семейство Фрик, можем да надзърнем и в залите на неговия музей тук. Така ще надникнем и зад пердето на днешната модерна Америка, нейната история, нейната слава и нейните потайни кътчета. Същите или подобни на тези във филма „Ще се лее кръв“ на Пол Томас Андерсън.
