Музеят Метрополитан или само The Met, както е известен не само в Щатите, всъщност е създаден в Париж още в далечната 1866 г., което го прави музей на 140 години с мисия. Първоначално тази мисия е била да се пренесе изкуството и познанието за него на американска земя. Парадоксално, проводникът на тази идея не е художник, а юрист – Джон Джей. Завръщайки се в Щатите с идеята в главата си, Джон, като председател на Union League Club, организира мрежа от артисти, колекционери и филантропи. Резултатът е формалното откриване на Metropolitan Museum на 13-и април 1870 г. в сградата Dogworth на легендарното Пето авеню в Ню Йорк. Първият обект в колекцията на музея е римски саркофаг, а през 1871 г. 174 картини от европейски майстори обогатяват тази колекция.
Днес тя е зашеметяващо голяма и ни се струва важно да започнем първо с цифрите – постоянните колекции на музея наброяват над два милиона творби, разпределени в 17 кураторски направления. Сред тях има образци от класическата античност, египетски артефакти, изключително богата колекция от картини и скулптури на европейски творци, но и богата колекция от американско изкуство. Забележително е, че музеят притежава и различни интериори, пращащи ни в епохи – от I век до модерни времена. За разлика от други музеи, посветени на изкуството, той хвърля поглед и към доста други неща освен картините и скулптурите – Метрополитан притежава изключително богати колекции от музикални инструменти, костюми и аксесоари, както и древни оръжия и брони от цял свят.
Музеят сменя местонахождението си цели три пъти, а в днешно време може да бъде намерен на три различни места в Ню Йорк, за които предстои да разкажем. След кратък престой в Douglas Mansion, през 1880 г. музеят се мести на сегашното си място – на Пето авеню и 82-а улица. Архитектурата на сградата е в т. нар. високовикториански готически стил, а първите разширения на музея се налагат доста скоро – още през 1888 г.
Една от първите големи колекции, които стават собственост на музея, е Кипърската колекция на Луиджи Палма ди Чеснола, който е и пръв негов директор, именно с идеята да наглежда и да се грижи за експонатите. Историята на сдобиването му с кипърските експонати е повече от забележителна – докато е консул в Кипър, той започва да изкупува експонати, а също така и да прави теренни разкопки в качеството си на аматьор археолог. Постепенно фигурата му се очертава като съперничеща на работещия по същото време Шлиман, а ди Чеснола смята, че с работата си е успял да изгради липсващото звено между класическия античен свят и библейския свят. Изключителната сбирка е причината европейските музеи по онова време също да попълнят своите колекции от изкуство от класическата античност.
До началото на XX век Метрополитан се превръща в един от най-големите центрове за изкуство по света. През 1910 г. музеят е първият, който се сдобива с творба от Анри Матис, а пък днес неговата колекция от картини на европейската живопис наброява над 2500 експонати. Египетската колекция в музея е втора по значимост в света след тази в Кайро с над 26000 експонати.
С интересна история е свързано възникването на колекцията от изкуство от Австралия, Океания и Америките. Въпреки че още в края на XIX век музеят се сдобива с експонати от Перу, едва през 1969 г. е поставено началото на тази нова колекция, чрез дарението на филантропа Нелсън Рокфелер. Музеят на примитивното изкуство, основан от него и първоначално приютявал тези експонати, е свързан с експедициите на сина му, Майкъл Рокфелер, от една от които той не се завръща. Историята на културоложките „приключения“ на Майкъл, както и историята на смъртта му, паднал жертва на културните различия между него и племето асмати в Папуа Нова Гвинея, са подробно описани от журналиста Карл Хофман в книгата „Дивашка жътва“. Така че днес в MET, който първоначално не проявява интерес към примитивната колекция, могат да бъдат видени немалко експонати от тези така чужди на Запада култури и времена. Да, някои от експонатите в нея представляват скални рисунки от Австралия на възраст 40000 години.
Смъртта на банкера Робърт Леман през 1969 г. осигурява дарение към музея – над 2600 творби от неговата колекция са присъединени към експонатите на МЕТ, за да се превърнат в „една от най-необикновените частни колекции в Щатите“. Произведения включват картини, рисунки, ръкопис илюминация, скулптура, стъкло, текстил, антични рамки, майолика, емайли и скъпоценни предмети от бижута, както и 750 рисунки на Стария майстор, които датират от петнадесети до двадесети век. The Met издига ново крило за колекцията, което отваря за посетители през 1975 г. То включва поредица от стаи, покрити с кадифе, драперии, килими и мебели, които имат за цел да пресъздадат резиденцията на семейство Леман в Ню Йорк. Каталозите за колекцията с изключително качество и широчина, придобита в течение на шестдесет години на Робърт Леман, са издадени не от кое да е издателство, а от Princeton University Press.
Но нека обърнем поглед и към различните сгради на МЕТ – днес те са три, като последната е сградата на МЕТ Breuer, отворена за посещение през 2016 г. проектирана от баухаус архитекта Марсел Бройер и предназначена да приюти модерното изкуство из колекциите на Метрополитан. По-старата сграда е The Cloisters, създадена по идея на Джон Рокфелер Младши през 1938 г. Да, името на тази част от музея не е случайно – тя наистина прилича на манастир и е посветена на изкуството, архитектурата и градините на Средновековна Европа. Намира се във Fort Tryon Park в Северен Манхатън, а още през 2017 г. Метрополитан дава виртуален достъп до нея с проекта си Met 360°.
През 2019 г. трите сгради на Метрополитан са посетени от почти седем милиона души, а това го прави четвъртият най-посещаван музей в света за изминалата вече година. Страницата на музея казва, че той е затворен в момента, както можем да предположим. Вероятно пионер във виртуалните разходки из музеите, МЕТ може да бъде видян в ютюб, въпреки очевидния факт, че такива изключителни колекции трябва да се разгледат на място.
