Близо два месеца светът живее както отдавна не е живял. В условия на принудително физическо дистанциране, без възможност хората да се срещат с обичани приятели, да слушат любимите музиканти на живо, да пътуват до нова дестинация за техните концерти. Кога и как положението ще се нормализира? В това се крие големият въпрос за милиони, пък и за значително по-малко долари. Всичко зависи от мащаба на перспективата.
Ако изобщо опитаме да стигнем до нещо положително, то това е мисълта, че все пак разполагаме с безброй оръжия срещу скуката. 24/7 налични технологии за видео разговори, тонове онлайн филми и сериали на крачка от леглото, десетки милиони песни, очакващи вниманието ни. А за прогресиращите артисти – неочаквана ваканция! И възможност да преустановят за момент бясното темпо от полети, хотели, арени, студиа и така нататък… И да останат насаме с музиката. С нотите, мислите, бийтовете в главите им.
А резултатите са категорично отлични! Нека чуем заедно някои от тях…
Бунтарите, видели всичко
Започваме с може би най-неочакваното и за нас име. The Rolling Stones избраха точно световната пандемия за най-подходящ момент за издаване на първа авторска песен от, забележете, 8 години насам. И колко по-актуални биха могли да звучат с парче, носещо заглавието “Living In a Ghost Town”. Придружено с видео, което ако бяхме гледали в началото на годината, сигурно бихме провъзгласили за монтаж на годината. Лондонските улици, стряскащо празни – исторически сгради, светофари, светещи за престиж и напусто, безсмислени билборди – задължителната маркетинг изява. Но без следа от хора и живи същества, обитаващи тези градове.
С единственото число в текста Мик Джагър измисля личната изповед на заразата. Тя наистина се промъква из пресечките, някога шумни и изпълнени със звуци, без значение дали през деня или през нощта. Призракът е невидим, дебнещ зад всяко ъгълче на съзнанието. Заключено с маска до очите, в хоризонта на изплашения поглед през шпионката на вратата. Смразяващият разказ се допълва от каубойския блус в китарите на Рони Ууд и брилянтното свирене на хармоника на “Мик Голямата Уста”. Но закъде без Кийт Ричардс, добавящ странна подплата от реге акорди, най-плътни в бриджа?
The Rolling Stones, вярвате или не, явно се чувстват отлично в поостарелите си, но пълни с духа на експеримента и бунта, тела. До края на годината са ни обещали албум. И, както Мик Джагър уточни: „Пишем песни с Кийт и момчетата, но не за да издадем просто добър Стоунс албум. Правим го, за да се получи гениална творба.” Е, явно „търкалящите се камъни, които мъх ги не лови” са на прав път.
Молим ви, не живейте в страх!
Познаваме Джъстин Върнън – чудакът от далечен Уисконсин, избрал за старт в кариерата личната самоизолация в колиба сред горите на Севера. Едва ли в модерната музика ще се намери по-аналитичен интроверт с по-задълбочено познание на вътрешното си Аз. Пък и на природата, на цветовете и звуците ѝ. След четири албума посветени подобно Вивалди на сезоните, за проекта на Върнън – Bon Iver настъпва нова ера. А може би пред всички нас предстоят подобни избори, кой знае? Важното е да не живеем в страх. От себе си и това, което най-много искаме.
Яко е! Да го изтанцуваме за себе си!
Още един музикант, който ще ви потвърди как изглеждат тъмните коридори на паниката и загубата на самоличност. Джак Робърт Гарът – припознат за явление още с първите си появи. „Хубави премии ще изкараме от младежа!”– съзаклятнически си смигнаха тогава пингвините от британската музикална индустрия и играха “ва банк”, инвестирайки в скромния музикант. А от чисто виртуозна гледна точка, той наистина е изумителен. Мултиинструменталист, подобен на почитания от индусите бог Шива, способен да свири едновременно на китара, барабани и синтезатори. Или каквото още му се намира под ръка.
Преди четири години дебютът “Phase” му донесе заслужено статуетката Брит за “Избор на музикалната критика”. Обиколи света с парчетата от тавата, покорявайки фестивали от ранга на Гластънбъри, Коачела и Рединг енд Лийдс. И когато рок концертът отзвуча, той напълно изтощен се завърна у дома. Остави сака с инструментите, седна на любимото канапе и осъзна, че е загубил безвъзвратно открояващо се свое качество. Желанието да танцува…. Връща лентата назад и си дава сметка – от началото на огромния успех не е подскачал искрено, ей така, за себе си. Постижения, за които цял живот е работил, а сега губят смисъл.
Тъгата потиска Джак до степен на физическа болка. Кара го да изтрие всички написани нови композиции. На път е дори да се откаже от всичко и да остане талантлив учител на следващото поколение любимци. Щастлива среща с музикалния продуцент и студиен инженер Джакнайф Лий (работил с артисти като Роби Уилямс, R.E.M., The Killers, Weezer и много други) му вдъхва кураж да продължи. С танците! С нетърпение чакаме “Love, Death & Dancing”. Излиза на 12-и юни.
Безценното
Джеймс Блейк! Още един артист, за когото колкото и да са думите, все ще са малко. Успял със своята странност в изразните средства да привлече милиони чувствителни натури. В това число и някои по-влиятелни – Кендрик Ламар, Бийонсе, Frank Ocean и Travis Scott. Ако сте пропуснали последния му проект “Assume Form”, задължаваме ви да наваксате. Ще останете очаровани и вероятно ще заобичате още повече 31-годишния композитор. Едва ли колкото неговата любима – актрисата Джамила Джамил, на която Джеймс посвещава и това отнесено произведение.
“Кажете Зелееее!” и подкрепяйте артистите
За финал решихме да ви представим цяла тълпа от вероятно непознати, но изключително симпатични хора. Ако ги чувате за първи път, запазете спокойствие. Музикалните редактори от родните медии също нямат идея кои са. Така че можете да ги изпреварите и да доставите удоволствие на приятелите си, пък и на самите музиканти.
Идеята идва от безкористния Cautious Clay, който дълго време предпочиташе да си седи у дома в Ню Йорк, заедно с още трима съквартиранти. И то докато поолющеният му телефон приемаше пропуснати обаждания от всички възможни щатски звукозаписни компании. Нямаше време за тях. Подготвяше се за високото.
С присъщата си емпатия Cautious кани други инди герои – Remi Wolf, Still Woozy, Sophie Meiers, Claud, Melanie Faye и HXNS – да създадат непретенциозното “Cheesin”. А всички приходи от парчето отиват за други артисти, музиканти, професионалисти от тур-екипите, засегнати от липсата на живи концерти. Благородно, нали?! Всъщност вярваме, че и вие го правите за своите любимци. Ако искате те да творят и след края на целия този сън.
