Името на Ермитажа, един от най-големите и най-стари музеи за изкуство в света, идва от френското hermitage – място за уединение. Каква по-добра причина да го включим в една селекция на музеите в света, във време, когато светът е в уединение, а музеи можем да разглеждаме само онлайн. За да разкажем за Ермитажа, първо трябва да разкажем за града и историческия контекст, в който той е създаден. Един от най-известните му жители, поне за нас, е руският поет и нобелов лауреат за 1987 г. Йосиф Бродски, автор на едно от най-прекрасните есета за Санкт Петербург, разказващо историята на амбициозното построяване на града, основан от цар Петър I на 27 май 1703 г. в устието на река Нева с цел да бъде руски излаз на Балтийско море, както и пристанище, което да осигури на Русия възможности за търговия с Европа. С много малки изключения Санкт Петербург остава нейна столица до времето на Болшевишката революция, а в началото на XX век е прекръстен първо на Петроград, а сетне и на Ленинград.
Днес Санкт Петербург е четвъртият най-населен град в Европа с около пет и половина милиона души население, а местните галено го наричат Питер. В Русия е известен като Прозорецът към Запада или Прозорецът към Европа, не само заради местоположението си, но и заради факта, че е създаден от прозападно ориентирания Петър I, а и дълги години Русия е била силно повлияна от френската култура. Поради тази причина архитектурата на града е много „европейска“. Днес в града се намират седалищата на част от държавните институции на Русия като Конституционния съд, Националната библиотека и Върховния съд, а историческият център на Санкт Петербург е част от културното наследство на Юнеско.
Сградите на Ермитажа са част от това културно наследство. Музеят е основан през 1764 г. от императрица Екатерина Велика, но едва през 1852 г. до неговите колекции имат достъп външни посетители. Колекциите му са впечатляващи – над три милиона са артефактите в депата за съхранение на музея, а само малка част от тях са изложени за посетители. Първоначално само сградата на Малкия Ермитаж е приютявала музея, но днес той се разполага в шест сгради – сградата на Стария или Големия Ермитаж, тази на Новия Ермитаж, Театър Ермитаж, както и тази на Зимния дворец, който е бил резиденция на руските монарси. Последните присъединени към комплекса сгради са Зданието на главния щаб, което се намира срещу Зимния дворец, както и сградата на двореца Меншиков.
В историята на града и на музея най-тежкото време е времето на обсадата на Ленинград между юни 1941-а и януари 1944-а година. Два дни преди нахлуването на нацистките войски на територията на Русия голяма част от колекциите на музея е изпратена с два влака в Урал. Третият не успява да замине, защото градът е обсаден. За почти 900-те дни на обсада Ермитажа е бомбардиран 19 пъти, а първата изложба в залите му е организирана през ноември 1944 г., десет месеца след освобождаването на града. Евакуираните колекции се завръщат в музея през октомври 1945 г.
А те, както казахме, са богати. Началото им дава Екатерина Велика, която през 1764 г. купува голяма колекция картини от германския търговец на изкуство Йохан Ернст Готцковски. Картини на Рембранд, Рубенс, Рафаело, Тициан, и други, предимно фламандски и холандски художници. В годините след това тя продължава да купува, а за целия си живот успява да събере колекция от 4000 картини, 38 000 книги, 10 000 скъпоценни камъни, 10 000 рисунки, 16 000 монети, както и експонати по естествена история. През 1771 г. тя поръчва мащабен строеж. Поредното разширяване на Зимния дворец са крилата му, които да поберат колекциите ѝ. Сградата е завършена между 1783-а и 1787-а и става известна като Стария или Големия Ермитаж.
Наследниците на Екатерина Велика продължават делото ѝ по обогатяване на колекцията. През 1815 г. Александър I купува 38 платна от наследниците на императрица Жозефин, първата съпруга на Наполеон. Между 1842-а и 1851-а е направено поредното разширяване на музея – тогава се появява сградата на Малкия Ермитаж, която е отворена за посетители през 1852 г. Непосредствено след Болшевишката революция някои от картините в колекциите са били продадени тайно. Вследствие през 1931 г. 21 експонати от Ермитажа са дарени от Андрю Мелън за основаването на Националната галерия във Вашингтон. Непосредствено в годините след Втората световна война колекцията на Ермитажа се обогатява и от картини и експонати, иззети от национализирани частни колекции.
През 1981 г. възстановеният дворец Меншиков става част от сградите на Ермитажа, предназначен да приюти колекция руски експонати от XVIII век. След 1991 г. се оказва, че една немалка част от колекциите на Ермитажа е плячка на Червената армия от времето на нахлуването ѝ в Берлин. Последното такова откритие датира от 2004 г. с картина на Рубенс, намирала се в двореца Кьонисберг през 1945 г. Огромната колекция на Ермитажа включва картини, скулптури, египетско изкуство, антично изкуство, праисторическо изкуство, бижута, картини на модерни автори от XX век, ренесансови автори, фламандски и холандски автори.
Вероятно не е възможно някой да изчисли колко време би ви отнело да разгледате колекциите на Ермитажа, ако изобщо такъв подвиг е по силите на човешко същество. Самите сгради и зали на музея сами по себе си са изкуство, оцеляло през вековете въпреки бурните обрати, особено през XX век. Обичайно всеки трети четвъртък от месеца залите на музея са със свободен достъп, а сега шансът да се докоснете до толкова много изкуство е в линка по-горе. Уви, докато музеят е затворен няма да можете да се запознаете с котките, които го населяват, и са другата му атракция.
