Терминът Fiber Art описва изкуство, което се създава от нишки (синтетични или естествени), но не бива да го бъркаме с т.нар. Textile Arts, които означават по-скоро занаятчийската страна при работата с прежда или изобщо нишки, а могат да означават също така и полезността или функционалността на създадения продукт. Иначе казано, Fiber art е изкуство, изящно изкуство, ако следваме логиката при оразличаването и назоваването на изкуствата. Ако продължим да дълбаем в тази посока – Fiber Art e par excellence изкуство за самото изкуство, вперено в прецизността на цвета и формата, в текстурата си и в известен смисъл в арогантната си отдалеченост от занаятите и настоятелното издирване на смисъла зад нишката (мойрите на съдбата). Накратко – занаят, който е загубил занаятчийското в себе си, специализирал се основно в метонимизирането на материала си и в неговите „непрактичeски приложения“ (sic!). Изкуството на нишките обаче може да отиде много по-далеч, замествайки метонимията с метафора или дори с алегория.
Fiber art преживява своя концептуален възход през 60-те и 70-те години, когато се заражда и Nature Art. По света има много артисти, които използват нишките по коренно различни начини, заради цял спектър от творчески причини и вдъхновение, намирано къде ли не – като започнем от традиционните занаяти на съответната страна, минем през специфични практики като японското изкуство на връзването шибари, което се превръща в отправна точка за търсенията на Hajime Kinoko. От същия край на света е и Naoko Serino, която обаче работи с влакна от юта и странно ни напомня за приказката на Андерсен „Дивите лебеди“, в която ризите на елизините братя са изплетени от копривени нишки.
Коренът обаче на всичко това, разроило се днес в толкова много отделни неща, ние като европейци ще потърсим в древногръцкия мит за Арахна, за да видим после как той се буквализира, но и метафоризира в работата на един от впечатляващите fiber артисти – аржентинеца Томас Сарацено. Самият мит е разказан в „Метаморфози“ на Овидий и гласи така: Арахна е изкусна тъкачка, известна навсякъде със своето изкуство и решена да предизвика Атина да си премерят силите. Богинята откликва в образа на старица и се опитва да я убеди да не си мери силите с боговете. В крайна сметка състезанието се провежда, работата на Арахна е изключителна, но високомерието ѝ към боговете ѝ донася съдбата на метаморфозата. Накратко, тя се превръща в паяк.
Интересът на Томас Сарацено към паяците и мрежите, които плетат те, е основополагащ за голям част от проектите му. Той създава своето първо студио през 2005 г. във Франкфурт, а през 2012 г. го мести в Берлин. Сред проектите му има много и разнообразни – всички те в кръстопътя на науката, изкуството, социалното и природното. През 2007 г. тези проекти прерастват в създаването на международната артистична общност Aerocene, която търси природата отвъд човешките понятия за граници и категорично се заявява срещу използването на изкопаеми горива (а наскоро в Русия имаше голям разлив, последван от екологична катастрофа!). На Сарацено принадлежи първият и най-дълъг засега полет, изцяло захранен от слънчева енергия.
В последното десетилетие артистът е в сътрудничество с множество организации, които на пръв поглед трудно можем да свържем (а и рядко ни се е налагало да го правим) с изкуството. Сред тях са Масачузетският технологичен институт, Институтът Макс Планк, Нанянгският технологичен институт и прочее. Сарацено е и първият артист, преосмислил и реконструирал домовете на паяците, първият артист, преоткрил Арахна, ако се върнем в Древна Гърция и нейния мисловен свят. Нещо повече – колекцията му от триизмерни паяжини е уникална за целия свят. Интересът му към паяците води до създаването на обществото Arachnophilia team, а чрез сайта Arachnophilia.net и приложението Arachnomancy Сарацено кани хора от целия свят да станат част от предизвикателството Mapping Against Extinction.
Всичко това – екология, наука, природа, изкуство – кулминира в символа на паяжината и в представата, че всичко е свързано, не само на Земята, но и във Вселената. Представата за свързаността на паяжината пък ни напомня за химическата комуникация между дърветата в една гора и човешкото желание да я оприличим на език или най-малкото на мрежа от връзки. Не можем да не помислим и че всяка нишка е струна, а струните произвеждат звук. Ето че и Сарацено е помислил за същото и е облякъл паяжините в универсалността на звука, уедрявайки мащаба им до този на Вселената, ни повече, ни по-малко. И този път на уподобяване – от дома на паяка, през дома на човечеството към дома на звездите – е същият, който човешкото въображение прилага от години, разбира се, невинаги успешно, правилно или осъзнато. А започнахме от изкуството на нишките и в някакъв смисъл от бита.
Колкото до Сарацено – на сайта му пише, че той живее и работи in and beyond planet Earth.
