Довършете изречението от заглавието. Не, не става дума за комета с корона, това не е абстрактна комета, нито е алегория, а е съвсем реално небесно тяло, което и любители, и учени астрономи могат да наблюдават в момента. Като говорим за комети, няма как да не споменем за Халеевата комета, която придружава човечеството в пътя му през последните 2000 години, а следващото ѝ приближаване до Слънцето ще бъде едва през 2061 г. Кометата е наречена на астронома Едмънд Халей, който пръв открива, че небесното тяло, преминаващо покрай Земята, което човечеството е наблюдавало през 1531 , 1607, 1682 г., е едно и също. Последното ѝ преминаване е през 1986 г. Не можем да не отбележим влиянието, което кометата оказва на „бащата“ на американската литература – Марк Твен. Той се ражда няколко дни след едно от преминаванията на кометата и умира ден след пика на яркостта ѝ в небето, както сам предсказва, че ще се случи.
Кометите не влияят само и единствено на отделни човешки животи. Появата, преминаването и наблюдението им често се свързват с важни за човечеството земни събития. Кометата, която в момента преминава и може да бъде наблюдавана, е открита на 28 декември 2019 г. и е наречена C/2019 Y4 ATLAS. Добавката ATLAS е абревиатура за телескопската система за наблюдение и предупреждение за преминаващи астероиди и комети.
Системата е изградена от Университета на Хаваи в сътрудничество с НАСА и се състои от два големи телескопа, които денонощно обхождат цялото небе, търсейки движещи се обекти. До този момент с ATLAS са открити 433 близки до Земята астероиди, 45 опасни астероиди, 38 комети и 5539 супернови. От 1990 г. насам НАСА прави всичко възможно да регистрира близки до Земята обекти с диаметър повече от един километър. Добрата новина е, че не се очаква някой от тях да удари Земята в близките сто години.
Заплахата за нея и съответно за нас по-скоро идва отвътре, отколкото отвън в конкретния момент. На нас ни остава подтикът за изследване и любопитство към обекти, които изглеждат твърде далечни и абстрактни, особено на фона на проблемите, които човечеството предстои да преодолее в следващите месеци и години. Някои от тях, няма как да отречем, също изглеждат абстрактни понякога, но ако оставим едната абстракция в полза на другата, ще разберем, че кометата, която преминава сега, е различна от Халеевата. Халеевата, казват източниците, е голяма, активна, има стабилна орбита и не спира да я следва неотклонно.
За разлика от нея, кометата C/2019 Y4 буквално се разпада. Последните наблюдения на учените отпреди седмица показват, че яркостта ѝ намалява, сигурен знак, че с ядрото ѝ се случва нещо по пътя ѝ към Слънцето. Астрономите Quanzhi Ye (Мерилендски университет) и Qicheng Zhang (Калифорнийски технологичен институт) допускат, че ядрото на кометата e разрушено, което води и до отслабване на яркостта ѝ. На база орбитата на C/2019 Y4 учените предполагат, че е много възможно тя да е част от по-голяма комета, разпаднала се преди поне 5000 години, наред с The Great Comet, която е била наблюдавана през 1843 г.
Времето, казват всички тези данни, е разтегливо понятие, понякога твърде абстрактно, за да схванем влиянието му отвъд непосредственото върху човешкия живот. Времето е разтегливо понятие и в романа „Cloud Atlas“ на Дейвид Мичъл, издаден през 2004 г. и филмиран през 2012 г. Романът смело се разхожда през няколко столетия, попадайки в различни епохи и свързвайки музиката с робовладелчеството, ядрените електроцентрали с градовете на бъдещето, в които животът струва твърде малко, за да попадне в пиковата си част не къде да е, а на Хаваи, сред останките на обсерватории, които могат да пратят героите му сред звездите.
Преди началото на разпада ѝ се е очаквало „нашата“ комета да достигне яркост и до 20-и май да може да бъде наблюдавана с невъоръжено око от територията на България – вечер на северозапад, а рано сутрин на североизток. След това, ако кометата не се разпадне, тя ще продължи по своя път, както и ние по нашия.
