Ако надникнете в сърцевината на лалето, знаете ли какво ще видите? Съвършенство. Една почти перфектна симетрия. Написано на арабски, „лале“ се изписва както Аллах. То е свещен символ в мюсюлманския свят. В християнството символизира страст, вяра и любов. Затова не е чудно, че това съвършено цвете има своя фестивал, който се празнува почти в цял свят. Турция обаче е мястото, от което „треската за лалета“ започва, затова ще ви разкажем историята зад Фестивалът на лалетата в Истанбул.
Съвършенство
Едно цвете е идеално, ако го разделим на две половини и тези половини са почти еднакви. Точно такива са половините на едно лале. Почти съвършени. То има три венчелистчета и три чашелистчета (които при други цветя обикновено са зелени). При пъпката на лалето обаче те са почти с размера на венчелистчетата и с тяхната украска и затова изглежда, че то сякаш има шест.
Пътешествието на лалето
Да, знаем, че, когато чуете „лале“, в съзнанието ви най-вероятно изскачат безкрайни цветни нидерландски полета с лалета. Интересно е как понякога родината на нещо бива засенчена от място, което просто го е осиновила. За да стигне до Нидерландия, където днес фестивалът е дори по-известен от този в Истанбул, лалето е трябвало да извърви дълъг път. От изток на запад.
Планината Тяншан. Централна Азия. Това се счита за истинската родина на лалето. На дивото лале в неговата най-естествена, първоизточна среда. Неговата съвършеност изглежда точно на място в долините на тези „Небесни планини“. Вярва се, че с настъпването на селджуците (тюркско племе) от Централна Азия към западните ѝ части, лалето също е започнало своето пътешествие заедно с тях. За неговото присъствие в Персия разбираме от източни поети като Омар Хаям, който в своята поезия не веднъж се възхищава и прекланя пред това красиво и толкова съвършено ново цвете. Любимата в стиховете му винаги има бузи с цвят на лале, а в сърцето му има кървави като лале петна. Дързостта на червеното пламтящо лале е събуждало у Изтока неразбираема преклонност и възхита към „дюлбаша“ („тюрбан“ на персийски).
Пътешествието на лалето продължава на изток и още през XI век то се намира в земите на Турция (тогава Селджукска империя). Така малко по малко ще се зароди една треска по новото пламенно цвете. До XV век лалето вече е придобило статута на символ на Османската империя и на най-скъпото цвете там. Градините на султана били пълни с негови разновидности, градинарите, нужни за огромните градини, наброявали над 900. Почти никой друг не можел да си позволи скъпоценното цвете без аромат.
По това време посланикът на австрийския император в Османската империя Огир Гизелин дьо Бусбек пътува към Константинопол. По пътя си става свидетел на обширни полета с „изобилие от различни цветя“ и „тези, които на турски се наричат Лале“.
Лалето, без да знае, че вече се е превърнало в обект на възхищение и ревностно търсене от ботаници и заможни любители, продължава да пътува с писмо и партида от неговите луковици. То е изпратено от дьо Бусбек в Австрия. Оттам, през 1573 г., професорът и ботаник Карл Клузиус започва да отглежда лалетата във Виенската ботаническа градина и да изучава неразбираемата и магически красива аномалия – веднъж на няколко години луковицата да разцъфти в невероятни преливащи се цветове, вместо да се обагри в един цвят. Тези „дефектни“ луковици ще предизвикат историческа спекула, когато лалето попадне в Нидерландия.
А това се случва, когато Клузиус се завръща в Нидерландия и посява две градини с лалета, едната лична, другата – с научна цел. От тези градини били откраднати стотици луковици. И треската по лалетата от XVII век започва. Това цвете било свързвано с богатите и властимащите, затова цената на определен вид луковица като Semper Augustus понякога надминавала тази на един имот. Особено, ако била „дефектна“. По-късно се разбира, че шарките по цветчетата на лалето са следствие от болест, но то става толкова търсено, че недостатъкът му се превръща в скъп ефект. Лалето определено покорява Нидерландия. Не е чудно, че днес тя се счита за негова родина.
Фестивалът на лалето в Истанбул
Фестивалът пуска своите корени преди близо 300 години, по времето на мирния период в Османската империя, неслучайно наричан още Ерата на лалето (Lale Devri). Именно тогава Истанбул става известен с цветето във форма на тюрбан, което малко по малко завзема и Европа. Въздигането на цветето се превръща почти в култ. В градините на султана, изобилстващи от лалета, се организират чествания, истински пиршества във възхвала на персийското цвете.
В чест на дългата и богата история на лалето през 2006 г. Истанбул решава да създаде ежегоден фестивал, където да се показва красотата и разнообразието от видове на цветето. Той се състои всяка пролет през почти целия месец април и част от май. Разбира се, пикът на разцъфването им зависи винаги от климатичните условия.
Преди фестивала групи градинари засяват милиони луковици в целия град и когато пролетта пристигне, цял Истанбул се превръща в море от цветове. Градини, паркове, кръгови кръстовища и въобще навсякъде, където могат да бъдат засети, лалета разцъфват в своята съвършена симетрия. Компания на милионите лалета правят множество други цветя, представления, концерти, различни изложби и цветни скулптури.
Парк Емирган („Кипарисовата гора“), макар отдалечен от туристическия стар град, е мястото, където традиционно се провеждат най-големите събития по време на фестивала. Там, на брега на Босфора, може да се види най-голямо разнообразие от различните видове лалета. Площадът Султан Ахмед пред Синята джамия, който преди е бил Хиподрумът на Константинопол, също е емблематично място за фестивала. Той традиционно се застила с „килим“ от цветя. През 2017 г. „килимът“ поставя рекорд, бидейки най-големият килим от лалета в света.
И въпреки че фестивалът се чества в много страни и предимно в Нидерландия, Турция е мястото, което култивира лалето, превръща го в свой символ, отглежда го, обича го и след това го пуска да броди из Европа и да я покори. И то успява. Но винаги знае къде да се завърне – в Истанбул.
