Да се подготвиш за слушането на такъв албум никога не е достатъчнo, oсобено когато става дума за нов проект на артист с толкова отворено съзнание, какъвто Доналд Глоувър все ни убеждава, че е. 36-годишният творец поне на три пъти ни вдъхнови през изминалото десетилетие, но и ни накара сериозно да се замислим що за човеци сме. Веднъж със сериала “Атланта”, втори път с фънк/прогресив носталгията “Awaken, My Love” и трети – с дяволски откровения проект “This Is America”.
Три месеца след началото на 2020 г., познатият с музикалния псевдоним Childish Gambino изпълнител, поет и композитор реши, че е време за нова доза смисъл, излят върху усещанията за едновременно най-сериозните заплахи пред цивилизацията и решенията за преодоляването им. Темите за свободата на индивида в дигиталната ера, природата на реалното и саморазрушаващата се от стрес душа на неговата нация са едва малка част от проекциите върху платното. Както вече изяснихме обаче – няма еднозначно тълкуване на 12-те песни. Най-малкото защото едва ли можем да обгърнем спектъра от емоции, пораждащи албума. Присъства само едно изискване, подчертано от автора.
Записът се слуша от край до край! Без прекъсване, разсейване и излишно формулиране. Приемете го като стихия, като пътешествие, като вселена от малки планети!
Към целостта на идеята препраща още заглавието и имената на песните в нея. Титул: “3.15.20”, а 10 от 12-те песни са обозначени просто с цифри: “19.10”, “24.19”, “47.48” и т.н. Какво е това??? Всъщност след първоначалния стъписващ въпрос, картината се изяснява. Парчетата са обозначени с техните времеви координати. Генералният замисъл сякаш е слушателят наистина да остане насаме. За близо час не се вглъбявайте в детайлите – концентрирайте се върху мащаба.
Повече предварителни пояснения са излишни. Сега вече с изчистено съзнание можем да натиснем бутона „play“. Спираме всички излишни звуци, нотификации и каквото там ни разсейва. Слушаме докрай!
Албум “03.15.20” от Childish Gambino
Е, какво ще споделите? Кои бяха моментите, които най-силно ви развълнуваха? Къде бяхте най-близо до спирането на албума? Дали причината беше неприемливо излизане от комфортната ви зона? (Например онова побъркващо изпълнение по средата…. Как беше маркирано? А, да! “32.22”. Добавяме, че според метаданните на албума заглавието е “Warlords”.
0.00
Tотално ново начало. Синт/бас линията звучи като свръхзвук. Усещането е все едно совалката набира скорост за излитане в открития космос. Ефектно въвеждане в новия проект на артиста Доналд Глоувър. Сякаш идваме от друго измерение, видели сме голям, син обект на хоризонта и сме решили да свием към него. Какво ще намерим там обаче?
“Algorhythm”
Перфектно изпипана комбинация между футуристично начало на проекта (монотонност, механизираност) и диско, фънк парти настроение. В лириките на трака разбираме за усещанията на Childish Gambino и какво се случва в съвременния свят. Правдива дисекция на консуматорската същност на развитите държави. Какво ли ни чака до края на записа? Но и до края на живота ни на тази земя? Това са само част от дълбоките въпроси в “Algorhythm”. В нея сякаш чуваме командите на невидимите сили, докарали ни до сегашното световно положение.
“Time”
В композицията са използвани разнообразни трикове. Един от тях е гласът на поп идол от ранга на Ариана Гранде. Продуцентите, за които ще споменем след съвсем малко, са надвиснали над подчертано електронни и дигитални играчки. В същото време, особено в интрото на парчето, долавяме красота от акустични акорди. Пасторалната картина се допълва със звуци от природата. Краят на парчето ни стопля пък с клавирно изящество. Улавя се и възхвалата към Създателя и всеобхватността на света. Ако сте 80-арско дете, ще си спомните моментално за идеите на Майкъл Джексън (сякаш слушаме наследника на песента “Human Nature” от 83-а). А също и християнските електро припеви, изразяващи сегашното светоусещане на Кайние.
Парчето “Time” разнася всемирна енергия благодарение на творческия гений на композиторите Лудвиг Гьорансън (обожаваме композициите му в “Awaken, My Love” и саундтрака към “Черната пантера”), Дакури Нейтч, познат с псевдонима DJ Dahi – близък до Soulection и раздвижения барабанист Чукуидо Ходж.
12.38 – („Vibrate“)
Май така би трябвало да звучи стойностната музика от бъдещето. Ако слушателят следи с отворени уши и съзнание всяка секунда от 6-те минути и половина, ще изпита абсолютно блаженство. В началото Childish си играе с мелодиите изкусно, грациозно и многопластово, все едно гледаш комикс-витражите на миланската катедрала Дуомо. А когато се опияниш съвсем от феерията им, можеш да се качиш на покрива. Оттам ще ти се получи осъзнаването на всеки щрих от тази гениална архитектура.
В песен, иронично наречена от Доналд, “12:38”, но с предварително познат титул “Vibrate”, композиторите достигат съвършенство в съвременната поп, хип-хоп, електро, R’n’B или, ако ви се занимава, сами си търсете жанрови аналози. Твърде много пуритани и пазители на хип-хоп културата в последните 5 години сипваха огън, жупел и презрение по ad-lib вълната от Атланта. В трак номер 4 от “3.15.20”, Childish демонстрира на критиците как се прилага идеята за сричест речитатив, без звук със звук да си приличат .
Гениална реализация? За учебник по модерна музика. Към екзекуцията на концепцията добавяме страхотните агенти Коджа Бонет с ефирни, нежни вокали. И трап реденето на прочулия се с пребиването си зад решетките 21 Savage. Ще осъзнаете, че се намират сериозни причини да научите повече за него. Както неведнъж е заявявал Глоувър – даже кариерата му да приключи след тази песен, този артист ще остане в историята. С експеримента, пластичността и желанието си да преоткрива историята на изкуството.
19:10 – („Beautiful“)
Осезаемо Prince влияние в това парче. Фънкът на 20-те на 21-и век звучи по този начин. Да поговорим малко за продукцията. Споменатият DJ Dahi разказа наскоро, че са отделили цялото внимание на света на тази композиция. През цялото време са се стремили да не можеш просто с лека ръка да щамповаш проекта им, сочейки: “това са го гепили от 60-те, тук са трансформирали замечтаността на 70-те, а на този пасаж са приложили агресията на 2000-а”.
Екипът на Доналд Глоувър работил по “3.15.20” успява да създаде нещо цялостно, топло, и да, донякъде познато. А отговорът на използваните прийоми произлиза от желанието да направят албум за цялата общност. Песни, които да се сторят интересни на родителите на по-младите слушатели, подходящи обаче и за нашите деца. А това си е достойна цел. Далеч по-сложна от “дай да направим хитов сингъл!”.
24:19 – (“Sweet Thing/Thank You”)
Искреното любовно признание на твореца към голямата любов. Направено лично, неподправено и симпатично. Доналд Глоувър ни допуска в собствения си свят в 6-ото парче от албума. Дотук в записа следваме перфектно структурирана пътна карта. От периферията към вътрешността на вселената на артиста. Красиво е, а красотата се подчертава от арфа.
32.22 – (“Warlords”)
Стана дума досега за нея. Хипер-агресивен, образно пресъздаден с пагони прочит на един свят способен да се ликвидира сам. Дръзкото ползване на атмосферични бийтове отвежда мисълта и към готвещ се племенен съвет, формиран с недотам мирни цели….
35:31 – (“Little Foot, Big Foot, Get Out The Way”)
Кънтри звучене… Това вече е изненада. Но в ходове като този разбираме на кого му стиска да се нарече иноватор и артист в днешно време. Скок извън рамката. Слагаме акцент върху финала на песента: изпетите срички са обърнати, преминавайки през причудливи ефекти. Подход използван умело преди година от българския агент Божидар Василев – Trombobby в парчето “Barber of Bagdad” от съвместното им EP със C-mo – “A Year Without A Summer”. Ефектът се провира мистично в съзнанието на слушателя.
39.28 – (“Why Go To the Party”)
По някакъв хармоничен път, композицията ни напомня за най-добрите многогласови експерименти на Queens. С подходящия акомпанимент на пианото, разбира се.
42.26 – (“Feels Like Summer”)
Тази си я знаем отлично! Ах, как ни се иска скоро да изживеем лятото и неговата топлина на мечтания “Guava Island” с любимия човек.
47.48 – (“Don’t Worry About Tomorrow/The Violence”)
Експериментален, фънки трак, в който Childish Gambino набляга върху важността да се живее днес. При това на фона на скритата агресия, свободно ширеща се в социалните мрежи на дигиталната епоха. Аутрото ни кара да се усмихваме на непринудения разговор между Доналд Глоувър и сина му Леджънд.
53.49
Във финала на албума артистът споделя възгледи за същността на избора в живота. А също и за това колко съществена е промяната у него, след като вече е баща. В песента изпълнителят в свой стил превключва интуитивно между рапиране и мелодично фразиране. Всичко това върху експериментален фънк.
