В седмици на изолация много музеи по света предлагат виртуални разходки из сбирките и залите си, а това ни дава възможност да открием забравени съкровища. Именно по този начин разбрахме за чешките стъклари Леополд и Рудолф Блашка, които определено ще ви вдъхновят. След като днес видяхме опразнената Венеция, двамата чехи, потомци на венециански стъклари, и изумителната колекция от творби на изкуството (същевременно и музейни експонати по естествена история) ни заинтригуваха, а светът ни изглежда малко по-обясним, красив и пълен с неща, за които да любопитстваме.
Във времена, когато рисуването на природни обекти – растения, животни и тяхната среда – не се е случвало лесно и е било скъпо занимание, двамата стъклари и най-вече бащата Леополд, който е имал и силно влечение към естествените науки, създават от стъкло точни като размер и цвят експонати, съвършени и крекхи копия на още по-крехките и почти мимолетни растения, и на фините безгръбначни морски обитатели. Първият проект, с който Леополд се захваща в края на петдесетте на XIX век е свързан с орхидеите (тези сексуални хитреци в растителния свят) по поръчка на местен аристократ, притежател на голяма сбирка от орхидеи.
Приблизително по това време Дрезденският природонаучен музей поръчва на Леополд създаването на сбирка от стъклени мекотели, която в някакъв смисъл днес е по-популярна от тази с орхидеите. Може би защото орхидеи вече има във всеки голям или по-малък магазин, а достъпът ни до света на морските обитатели е все така опосреден, както и преди два века, но и защото Леополд, а сетне и синът му Рудолф започват да работят предимно по поръчка на музеи. Сред тях най-големият е Харвардският музей, чиято сбирка от стъклени цветя наброява над 4300 експонати от 780 различни растителни видове. Сбирката е обновена и изложена отново през 2016-а година, осемдесет години след смъртта на Рудолф Блашка, който е сътрудничил на музея след кончината на баща си.
Освен сбирката от растителни видове, в музея се съхранява и показва, за пръв път от 20 години, и колекцията Fruit in Decay, създадена от Рудолф между 1924 г. и 1932 г. Именно тази сбирка е кулминацията в творческия път на Рудолф, който според баща му е много по-талантлив стъклар от самия него. За разлика от първите експонати от средата на ХIХ век гниещите и болни плодове на Рудолф показват природата не като застинал обект, а като процес, в който активно действат обикновено невидими за хората сили. Целта на цялата колекция е да се покаже как и защо гният и се разболяват плодовете, нещо ценно от селскостопанска гледна точка. Тук идва и двойният принос на баща и син Блашка – артефактите, които те създават, са както произведения на изкуството, така и произведения на науката.
Проф. Джон Линкълн Годал, първият директор на Харвардския музей е бил буквално запленен от колекцията от стъклени морски създания, убеден, че всъщност стъклото е най-добрият материал за производството на експонати за природонаучните музей. През 1886 г. той пътува до Дрезден, за да склони Блашка да създадат колекция от растения. Изложбата е отворена за посетители през 1893 г., след само седем години, в които двамата майстори създават неописуемо богат и красив растителен свят от стъкло, докато в същото време продължават да изработват морски създания. За общия живот на бащата и сина те създават над десет хиляди експонати на морски създания, растителната колекция, както и плодовата колекция на Рудолф, по която той работи буквално до смъртта си, а на работната му маса остават недовършени експонати от нея.
Стъклото не е лесен материал за работа, той изисква прецизност, бързина, въображение и много търпение. Също толкова като това, което притежава природата, за да изгради храма си. Именно в този смисъл смятаме семейство Блашка за изключителни вдъхновители, като оставяме настрана факта, че всъщност те са имали доста успешен за времето си бизнес и са последните от род на видни венециански стъклари. Днес, в този свят, семейство Блашка може би нямаше да успеят да сътворят такова множество от експонати, а може би и материалът щеше да бъде различен. Но стъклото, с неговата нежна и крехка текстура, с неговата чупливост и дълговечност, прозрачност и ковкост, всъщност е най-добрият материал, за да пресъздадем големия творец Природата. Блашка са знаели това добре и именно то им е дало възможност да направят образците си толкова точни, красиви и истински. Толкова вечни.
