Birdboxes ни звучи като дизайнерски проект – наполовина лайфстайл хрумка, наполовина опит да се приближим към света на природата. Това казва и слоганът на сайта им: Close to nature with comfort. Можем лесно да сравним тези пространства с палатки, но създателите им казват, че са нещо много повече. Това се вижда и на сайта на компанията, който ни предлага да запазим своята birdbox веднага, за да се насладим на луксозно изживяване сред природата на норвежките фиорди. Реклама, която ни звучи като извадена от футуристичен роман или от (анти)утопия. Тези временни къщи, „горски хотели“, бихме ги нарекли ние, поразително приличат на австралийската Pole House, но като че са по-близо до идеите за почивка, предлагана от airbnb (можете да запазите своята birdbox и през платформата airbnb). Сайтът обаче ни предлага възможността да си купим birdbox за собствена употреба и така да намалим въздействието върху околната среда, като едновременно се наслаждаваме на живот в опростено дизайнерско и малко на размери „студио“, което ще ни върне връзката с природата веднага и завинаги. Но остава въпросът, с който започваме този текст – какъв е смисълът от това?
Под смисъл имаме предвид нещо, което наричаме „връзка с природата“ и за което проектът birdboxes настоява, че може да ни даде. Нека помислим в тази посока като търсачи и туристи и то в глобален аспект, и то в светлината на последните събития, силно повлияни от лесната мобилност на човешките същества. Какво търси обикновено един турист и какви типове туристи има по света? Въпреки опитите за поделяне на групите туристи, които теоретик като Цветан Тодоров прави, ние ще опитаме да сведем тези групи или типове до няколко основни.
Туристи, които търсят екзотика, респективно свобода, която да отразят, срещайки се с коренно различна от тяхната култура (тук е удачно да се запитаме дали глобализираният вече свят предлага възможност за такава среща или по-скоро не). Такива, които търсят силни, понякога екстремни изживявания, а често пъти подобни предлага самата природа. Туристи, които търсят старини, архитектура и паметници, и други, които отмятат списък с обекти, must see, през живота си (Наска, Мачу Пикчу, Великденския остров). Туристи, които търсят умерено силни изживявания (секс туризъм, за който пише и френският писател Мишел Уелбек), алкохолен туризъм (но и двете последни графи по специфичен начин попадат в раздела културни търсения).
Добре, някъде там, сред групите туристи, които изброихме, попадат все пак и тези, които наистина се потапят в природата. И на нас ни се струва, че никой от тях няма нужда от дизайнерско изобретение като birdbox, за да стане сутрин, да дръпне ципа на палатката и да се остави на гледката. Тогава остава да мислим за кафезите за птици като за плах опит за социално инженерстване и промяна в туристическите привички на малки групи от хора. Нещо, което не е невъзможно да се случи. Особено като имаме предвид темповете, с които човечеството се отдалечава от естествения си хабитат, за да се потопи в своята виртуална реалност, специални погребения, капсули за туристи и куп други, „все модерни неща“.
Другата възможна идея на създателите, с която всъщност започнахме този текст, е наистина тази компания да се интересува силно от нашето отдалечаване от природата и да иска да ни повлияе не социално, а натурално, най-общо казано. И ако това са наистина причините за създаването на тези странни, футуристични лични „камери за декомпресия“ или „подводни капсули“, значи имаме проблем, социален, виртуален и екзистенциален, и средствата за разрешаването му не са в дизайнерски проекти. Напротив, дизанейрските проекти ще направят човешките същества още по-самотни и изолирани. По-самотни и изолирани от всякога в човешката история. И това във време на социална изолация по множество и различни причини. Не бъдете кафез на себе си, бъдете птица.
